петък, 19 октомври 2012 г.

"Чиста отрова"

Като перкуси звучи тялото ми върху неговото
по врата ми боли дъхът му
след неговата тридневна брада
имам нужда от дреха, която мълчи
Нямам такава.
Моите крещят.

Сякаш е последно.
след всеки мой допир
владея
пречупвам
избухва
готов е да лази на коленете си
и да пилее парите си

Сутрин сервирам пет грама любов
понякога и закуска
плъзгам се надолу по жаждата
и потичам във вените му

На други беше неверен
мен ме нарича „чиста отрова”
Зная,
казвал ми е
че съм му откраднала живота
че вместо да живее, ме обича

Моя!Моя!Моя!
крещи когато си играя с търпението
Следвай ми устните...
само прошепвам
и притихва
и ме очаква
и аз пропадам

В тази игра се побеждава
само с чиста отрова.

четвъртък, 28 юни 2012 г.

Юни

Добър вечер.Не мога да не ти кажа, че е юни.
Петдесет и един Лобутена по-рано пак беше юни и пак бях в Бургас, на третата плочка от ляво на дясно пред гаража.Не, ти не искаше да ме нараниш, просто се оказах най-големият егоист в живота ти.

И после името ми е Клише, добър ден!Малката разглезена принцеса и разбитото й сърце.Плаче на някакви кахърни песни и носи черни очила.Понеже очите и са подути, не спи и малко е прекалила с хапчетата.Ха-ха-ха.
Името ми е Клише, приятно ми е!...

Днес ми е смешно, тогава съвсем не ми беше.Но вече съм те занимавала с всички подробности.Виждам, не съм те впечатлила.Днес искам да ти кажа, че си търся спомените.Няма ги, а понякога ми липсват.Не често, но се случва.Търся поне някакъв – красив, влюбен и лигав, сексуален само или даже глупаво романтичен.

Кога и как съм ги пуснала да си тръгнат, не зная.Но ако имаш поне някакъв, моля те припомни ми.Не искам цял живот да те помня с болка.Твърде е глупаво.Искам когато се сещам за теб, да се усмихна и да си спомня някоя целувка, някоя дума, някое място.Наше – мое и твое.И да си кажа – „Свърши, но беше красиво”

Добър вечер, юни е!
Петдесет и един Лобутена по-късно пак е юни.Бургас си е същия, крайбрежната улица – също.Само роклята ми е синя и бели цветя има.Кълна се, че вчера те видях.Не е възможно, особено пък в Бургас.Аз обаче често те виждам всъщност, на най-откачените места, по всички континенти.Заради юни е.
Юни скоро ще свърши, добре че не зная къде си.

понеделник, 9 януари 2012 г.

Сутрин, обед и вечер

Ако питаш – добре съм.

Закачих си дипломите в рамки
сега съм майка на детето му
И негова жена
не съм се подписвала никъде
но носих кръвта му в утробата си

Купих си рокля
с неговата кредитна карта
защото настояваше
Тя е бяла, огромна и булчинска
Lazaro
луксозна дантела сякаш от минала епоха
Тежка е
не зная дали ще събера сили
да я облека и да го последвам завинаги

Ако питаш – великолепна съм.

Имам точно 37 рокли Chanel
и се научих да правя фрикасе
единадесет постни ястия
коледна пуйка с плънка
Имам градинар от Испания
но ми липсва България
на 1000 м2
с вита стълба посредата
му казвам, че ми е дал всичко
а той очаква от мен още

Когато го няма
имам книгите
и мислено целувам великолепието му
съвършени кожа, зъби, очи, устни, мигли
Няма нищо по-красиво
всъщност има...
а той иска да му родя още едно
същото


Ако питаш – щастлива съм.

10...9...8...7...6...5...4...3...2...1
2012 година
на Times Square
толкова невидима
В източен Манхатън
на Пето Авеню
блестя
Изпочупих се в самолетите
да докосвам
всички места
които преди не можех да си позволя
Има много неща
за които не мога да говоря
и снимки
които не мога да ти покажа

Ако питаш – влюбена съм.

Тя има неговите очи
от скоро казва „р”
луда е по охлюви

Той прави любов с мен
заспива в ръцете ми
изпраща ми смс-и
казва, че ме обича
Знаеш,
че аз харесвам такива мъже
които знаят как
да могат и успяват

Аз намерих един бял косъм
в косата си
но все още не мога да повярвам
че ми се е случил
на мен – обикновената
той – необикновения.

петък, 21 октомври 2011 г.

"Every finish line is the beginning of a new race"

...на всички принцеси, които бяха, са и ще бъдат зарязвани...
...и на глупаците, които ги зарязаха...



Просто ти го забива в лицето, или в телефонната слушалка.
”Няма смисъл да продължаваме” – казва, а ти в първият момент се надяваш, че просто не си чула...или не си разбрала...или каквото и друго да е, но само да не е началото на края.След няколко минути е дошъл студът.Бавно се е изкатерил по леденият му глас, с който ти говори някакви неща за някакъв край, които ти е трудно да асимилираш.Внезапно усещаш, че това е не само началото на края, а дори си вече в средата.

Потиш се.Пребледняваш.Зениците ти ще се пръснат.А около теб минават само думи и всичко останало спира да съществува.Слушаш леда и не можеш да издадеш нито един звук.Цялото ти тяло е полазено от някаква болезнена парализа.Чак до гърлото.Казваш нещо през сълзи, а скапаният лед дори не иска да те чуе.Продължава да ти завира в лицето онзи негов „няма смисъл”.И най-лошото е, че не чуваш в гласа му нито капка съжаление, нито капка обич.Тук разбираш, че си в края на края.

Затваряш телефона.Избърсваш сълзи, спирали, пудри и си казваш, че ще му мине.До час, два ще е размислил и ще се обади.Ще ти каже колко много те обича и как не може да живее и миг повече без теб.Минават обаче два дни и ти все още чакаш.През две минути поглеждаш телефоните и още вярваш.От време на време провервяш дали все пак това няма да се окаже някакъв среднощен кошмар, но уви.

От депресираната ти глава не излиза онази мисъл – Как стана така, че във понеделник те обичаше безрезервно и завинаги, а във вторник, внезапно в 10 сутринта спря.
Как става този номер, бе? А?
Не.Не е възможно.Това е просто някаква тъпа шега, или пък сънуваш.Ще сврърши.Сигурна си.

След месец вече ти е станало студено и сиво.Поглеждаш телефоните все по-рядко.Вярата си е отишла и си наясно, че това е същинският край.От който си се трахувала ужасно, а днес, там имаш главна женска роля.Мразиш всичко.Най-много него.От време на време го обичаш.Спомняш си, плачеш, спомняш си, плачеш...и така до безкрайност.
Непреставаш да си мислиш каква тъпа патка си, за да му повярваш по този откровено тъп начин.Връщаш назад миговете, в който ти е казвал, че си най-обичаната принцеса, а всъщност си била лъгана брилянтно.

Месеците минават, а ти все повече заприличваш на Мис Пиги.Редуваш пици, баници, вафли, шоколади, кифли, мъфини, спагети, сладолед.Не мърдаш от вкъщи понеже освен, че си зарязана, вече си и дебела.Не можеш да влезеш в нито един чифт дънки, косата ти е нацъфтяла и дори не помниш кога си слагала лак на ноктите.Пламнала си в пъпки и косми, но въобще не ти дреме.Мслиш само за онова, което той ти е причинил и се надяваш някога, някоя да го рани така както той е ранил теб.Да го боли с твойта болка.Даже с двойно по-силна.

Точно тогава, когато си на дъното на самосъжалението.Когато си жалка, затънала и апатична.Когато си мислиш, че този е бил единственият и никога повече няма да намериш друг като него, се появава Той.
ТОЙ !!!
В този момент разбираш, защо с онзи, а и с всички предишни не се е получило.

събота, 27 август 2011 г.

Един

не, той въобще не е перфектният мъж
от онези глупави реклами
вечно усмихнат
с блестящи зъби и букети цветя
мултифукционален.
перящ.обичащ.можещ
по три пъти дневно
със стегнат задник

не е идеален
киха, пърди и се урига
даже когато настине
има сополи.
и аз се крия от него
когато се връща от тренировка
вонящ на пот
копнеещ да ме изчука
под душа.
разлива паста за зъби
върху мивката
и край нямат чорапите му.

понякога крещи
блъска и чупи
ревнува болезнено
иска да притежава
не говори
не ме забелязва
не ми вдига телефона
дразни
провокира
къса ми нервите.

а как ме обича само
като за последно
божествено
бавно
бързо понякога.
от сто години
без прекъсване.
прави любов
като никой друг.
все някой път ще успее
да ме убие
щом притисне тялото си
в моето
защото всеки път сърцето ми спира

той иска да бъда щастлива
на всяка цена.
да ме закриля
да се нуждая от него
да сбъдва мечтите ми
да купува нещата ми
само с едно условие-
да бъда негова
или ничия.

той няма граници
не знае как се завижда
как да мрази.
побеждава и страда
за победения.

не, той не е перфектният мъж
само че
още не се е родил този, който може да го замести.


четвъртък, 21 април 2011 г.

Taboo

За теб, обич моя.
Виж клипа внимателно.
Пак го виж.
Виж още по-внимателно.
Познаваш ли ги?
Помниш ли?
Сякаш още съм там.
Сякаш съм същата.
Сякаш не знаш, че го гледам по 24 часа.
Сякаш не знаеш какво следва...

http://vbox7.com/play:177199af


вторник, 5 април 2011 г.

Ако ти стига

Тази нощ.
Ще се събудя щом мрака се роди
Ще окъпя тялото си в мляко и омайни билки
Ще облека най-хубата рокля
Ще подредя косите си
Ще начервя устните си
Дяволски красива,
ще мириша на любов
по-уханна от сандалово дърво.

Ще скрия всички клетви
под завивките до него
да не виждат къде съм тази нощ
Ще изляза бързо,
без да го събуждам
с мен ще взема само греховете
Боса и коварна
ще тичам към дома ти.

Ще вляза тихо
тази нощ да те обичам
Ще приближа
ще докосна ръката ти
ще те гледам право в очите
ще притисна тялото си в твоето
и ще те целуна
После ще гориш
пламнал от стенания
Ще разливам любов по теб
а ти шепни
всичко онова, което си мечтал
с мен
аз ще го направя
с теб.

Накрая ще притихнеш
безсилен в ръцете ми
Пак ще те целуна
ще обърна гръб и ще си тръгна
Не мога да остана
нито да превързвам рани
Ще те оставя да изтиваш
и ще забравя.

Ако ти стига,
тази нощ ще дойда
да те обичам.