Добър вечер.Не мога да не ти кажа, че е юни.
Петдесет и един Лобутена по-рано пак беше юни и пак бях в Бургас, на третата плочка от ляво на дясно пред гаража.Не, ти не искаше да ме нараниш, просто се оказах най-големият егоист в живота ти.
И после името ми е Клише, добър ден!Малката разглезена принцеса и разбитото й сърце.Плаче на някакви кахърни песни и носи черни очила.Понеже очите и са подути, не спи и малко е прекалила с хапчетата.Ха-ха-ха.
Името ми е Клише, приятно ми е!...
Днес ми е смешно, тогава съвсем не ми беше.Но вече съм те занимавала с всички подробности.Виждам, не съм те впечатлила.Днес искам да ти кажа, че си търся спомените.Няма ги, а понякога ми липсват.Не често, но се случва.Търся поне някакъв – красив, влюбен и лигав, сексуален само или даже глупаво романтичен.
Кога и как съм ги пуснала да си тръгнат, не зная.Но ако имаш поне някакъв, моля те припомни ми.Не искам цял живот да те помня с болка.Твърде е глупаво.Искам когато се сещам за теб, да се усмихна и да си спомня някоя целувка, някоя дума, някое място.Наше – мое и твое.И да си кажа – „Свърши, но беше красиво”
Добър вечер, юни е!
Петдесет и един Лобутена по-късно пак е юни.Бургас си е същия, крайбрежната улица – също.Само роклята ми е синя и бели цветя има.Кълна се, че вчера те видях.Не е възможно, особено пък в Бургас.Аз обаче често те виждам всъщност, на най-откачените места, по всички континенти.Заради юни е.
Юни скоро ще свърши, добре че не зная къде си.
