петък, 19 октомври 2012 г.

"Чиста отрова"

Като перкуси звучи тялото ми върху неговото
по врата ми боли дъхът му
след неговата тридневна брада
имам нужда от дреха, която мълчи
Нямам такава.
Моите крещят.

Сякаш е последно.
след всеки мой допир
владея
пречупвам
избухва
готов е да лази на коленете си
и да пилее парите си

Сутрин сервирам пет грама любов
понякога и закуска
плъзгам се надолу по жаждата
и потичам във вените му

На други беше неверен
мен ме нарича „чиста отрова”
Зная,
казвал ми е
че съм му откраднала живота
че вместо да живее, ме обича

Моя!Моя!Моя!
крещи когато си играя с търпението
Следвай ми устните...
само прошепвам
и притихва
и ме очаква
и аз пропадам

В тази игра се побеждава
само с чиста отрова.

четвъртък, 28 юни 2012 г.

Юни

Добър вечер.Не мога да не ти кажа, че е юни.
Петдесет и един Лобутена по-рано пак беше юни и пак бях в Бургас, на третата плочка от ляво на дясно пред гаража.Не, ти не искаше да ме нараниш, просто се оказах най-големият егоист в живота ти.

И после името ми е Клише, добър ден!Малката разглезена принцеса и разбитото й сърце.Плаче на някакви кахърни песни и носи черни очила.Понеже очите и са подути, не спи и малко е прекалила с хапчетата.Ха-ха-ха.
Името ми е Клише, приятно ми е!...

Днес ми е смешно, тогава съвсем не ми беше.Но вече съм те занимавала с всички подробности.Виждам, не съм те впечатлила.Днес искам да ти кажа, че си търся спомените.Няма ги, а понякога ми липсват.Не често, но се случва.Търся поне някакъв – красив, влюбен и лигав, сексуален само или даже глупаво романтичен.

Кога и как съм ги пуснала да си тръгнат, не зная.Но ако имаш поне някакъв, моля те припомни ми.Не искам цял живот да те помня с болка.Твърде е глупаво.Искам когато се сещам за теб, да се усмихна и да си спомня някоя целувка, някоя дума, някое място.Наше – мое и твое.И да си кажа – „Свърши, но беше красиво”

Добър вечер, юни е!
Петдесет и един Лобутена по-късно пак е юни.Бургас си е същия, крайбрежната улица – също.Само роклята ми е синя и бели цветя има.Кълна се, че вчера те видях.Не е възможно, особено пък в Бургас.Аз обаче често те виждам всъщност, на най-откачените места, по всички континенти.Заради юни е.
Юни скоро ще свърши, добре че не зная къде си.

понеделник, 9 януари 2012 г.

Сутрин, обед и вечер

Ако питаш – добре съм.

Закачих си дипломите в рамки
сега съм майка на детето му
И негова жена
не съм се подписвала никъде
но носих кръвта му в утробата си

Купих си рокля
с неговата кредитна карта
защото настояваше
Тя е бяла, огромна и булчинска
Lazaro
луксозна дантела сякаш от минала епоха
Тежка е
не зная дали ще събера сили
да я облека и да го последвам завинаги

Ако питаш – великолепна съм.

Имам точно 37 рокли Chanel
и се научих да правя фрикасе
единадесет постни ястия
коледна пуйка с плънка
Имам градинар от Испания
но ми липсва България
на 1000 м2
с вита стълба посредата
му казвам, че ми е дал всичко
а той очаква от мен още

Когато го няма
имам книгите
и мислено целувам великолепието му
съвършени кожа, зъби, очи, устни, мигли
Няма нищо по-красиво
всъщност има...
а той иска да му родя още едно
същото


Ако питаш – щастлива съм.

10...9...8...7...6...5...4...3...2...1
2012 година
на Times Square
толкова невидима
В източен Манхатън
на Пето Авеню
блестя
Изпочупих се в самолетите
да докосвам
всички места
които преди не можех да си позволя
Има много неща
за които не мога да говоря
и снимки
които не мога да ти покажа

Ако питаш – влюбена съм.

Тя има неговите очи
от скоро казва „р”
луда е по охлюви

Той прави любов с мен
заспива в ръцете ми
изпраща ми смс-и
казва, че ме обича
Знаеш,
че аз харесвам такива мъже
които знаят как
да могат и успяват

Аз намерих един бял косъм
в косата си
но все още не мога да повярвам
че ми се е случил
на мен – обикновената
той – необикновения.