вторник, 15 декември 2009 г.

Неделно...

Неделя.
Заровил си ръцете си дълбоко в косите ми.
Правим сутрешен секс.
Всъщност не знам дали знаеш, но никога не съм обичала секса сутрин.
Но пък обичам очите ти.
Искам всяко следващо дете, което ще ти родя да ги има.
И твоите дълги мигли.

Неделя.
Пия фреш от морков и ям ябълки.
Кафе не пия.Цигари не пуша.Вече 26 дни.
Погледа ми е забит в теб.
Всъщност не знам дали знаеш, но никога не съм харесвала прическата ти.
Но пък обичам начина по който се опитваш да си сериозен, докато умираш от смях.

Неделя.
Обичам да те смазвам на корта.
Не, бекхенда ми не е извънзем.
Тенис-полата ми е извънредно къса.
Всъщност не знам дали знаеш, но си много красив когато губиш.
И истински ме вбесява начина по който държиш ракетата.
Неправилен е.Точно като носът ти.

Неделя.
Любимият ти италиански ресторант.
Засукана паста и голяма салата с моцарела.
Всъщност не знам дали знаеш, но италианската кухня ме кара да надебелявам.
Италианският език ме изнервя.
Моцарелата е отврат.
Но пък те обожавам докато се храниш.
По дрехите ти винаги мога да позная каква точно паста си ял.

Неделя.
Целувки по врата ми.
От твоите.
И зюмбюли в ръцете ми.
Всъщност не знам дали знаеш, но никога не съм харесвала зюмбюли, лалета, маргарити и тем подобни.
Евтини са.И не ми отиват.
Но обичам начина по който дишаш.
Равномерно.
Неделя.
Отиваш ми.
Аз на теб също.
Всъщност не знам дали знаеш, но винаги съм мразила черните ти вратовръзки.
Точно колкото ти ненавиждаш огромните ми черни очила.
Но обичаш бледо розовите ми устни.
Когато ги вкусиш.

Неделя.
Звукът на телевизора е твърде висок.
Не чувам собствените си мисли.
Конеца между зъбите ми е винаги един и същ.
И прозрачната бутилка вода на нощното шкафче.
Всъщност не знам дали знаеш, но те обичам.
Въпреки, че никога не сме сами в леглото.
Точно в средата между нас има някой – или Кафка, или Тери Пратчет.

сряда, 2 декември 2009 г.

Не им казвай

Тихо, не им казвай, че те познавам на пръсти
когато стоя на предната седалка до теб
в черна рокля - последният нужен детайл
към костюмът, вратовръзката и колата ти
В черно.
Когато сме тайна и никой не ни вижда.

Докато едната ти ръка е на волана,
другата прави пътека по бедрото ми.
Поглъщам неправилният ти профил,
а онези, които те искат са толкова много
и не знаят, че аз съм тази която преди години счупи носът ти
с топката...
И сега е крив.

Тихо, не ме издавай...
за милионите пъти когато плъзгам език по врата ти...
и начинът по който целувам трапчинката на лявата ти буза...
Само защото всички други устни болят мъчително
И по някакъв извратен начин
нещата губят смисълът си.
Когато не си ти.
Когато не съм аз.

Както когато правим секс в колата ти
и имам огромни синини по кожата,
Миглите ти са дълги, рисуват по лицето ми
красиви слънчеви картини,
като срамежливата ти усмивка.
Тялото ми е канелено и се поти
заради коженият салон,
а ти винаги започваш да ме крадеш
целувайки раменете ми.

Не им казвай, че имаме такива нощи,
когато никой не ни вижда
с пияна обич в очите ни,
обречени на дълги разходки по празните софийски улици
чак до Бъкстон
където и тази нощ ще крещя в ръцете ти
докато забиваш прозрачните си очи в моите.
След като съм се смяла на нескопосаният ти английски
и ти говоря на испански, за да не ме разбираш.

После да стоя боса в нощта
на ледените плочки на терасата ти.
С вдигнати очи към небето
и кърваво червени устни,
загледана в Луната.
Докато стоиш плътно зад мен,
обгърнал цялото ми същество в ръцете си
защото всичко има смисъл
когато небрежно изстрелваш "обичам те"

Да потънем в мълчание,
за да чуе Бог молбите ни
и да ни дари с новият живот.
От теб и мен.
Шшшт, тихо...не им казвай.
Ще ни чуят.
Ще ме вземат
Или ще вземат теб.
Не им казвай и ме пази.
Само за теб.
Само за мен.