понеделник, 3 януари 2011 г.

Днес

Разбира се, че бях фалшива.
Скрита.Гениално измислена.
И адски подходяща.За теб
Да ме обичаш.
Да се чувстваш истински мъж.
И да нямаш комплекси.Никакви.
За да си закрилник.
На по-слабите, на по-бедните, на по-незнаещите.
Като мен.

Страхуваш ли се да знаеш коя съм днес?
След толкова много време.
когато съм твърде далечна
когато си просто минало.
Страхуваш се, знам.
Защото искаш да ме помниш все такава
като в онази болнична стая –
с разпорен корем, съсипана и дебела
заради шепите хормони с които ме тъпчеха години наред
да мога един ден да бъда майка.

Боже, колко съм щастлива когато те е страх,
повече от всичко искам да ти открадна спокойствието.
Както правиш ти.
Ще крада –
от мира в душата ти, от лежерните ти вечери,
кроткото ти дишане и тихите ти дни.
Ще го правя дълго, колкото си искам.
И ти не можеш да ме спреш.
Вече не.

Разбира се, че бях фалшива.
И не нося подобни часовници.Не пия такава бира.
Не карам тази кола.Не ходя в такива заведения
Не нося евтини обувки.Не съм такъв егоист.
Режех етикетите на дрехите, за да не виждаш марките.
Правех нещата заради теб, като теб, в теб.

Днес ли?
Днес съм аз.Чисто нова.
Слаба и добре възпитана.
С избелени зъби и целувани устни.
И не ме е грижа дали съм ти по мярка
Правилна? Точна? Изрядна?
Дали те комплексирам и как ти звуча.

Днес обичам.
Себе си.Него.Детото ни.
Имам и не се чувствам виновна.
Мога да му изпържа кюфтета облечена в Lanvin
старателно лакирана, с тежък Шанел по кожата.
Да ходя сама на театър, Асен Блатечки е толкова секси
да харча на Оксфорт, да обожавам Ню Йорк
да се страхувам в самолета,
да правя секс в индийския ресторант.

Днес, обич моя,
съм на светлинни години
от задният ти двор
от телефонният ти номер
от тежкият ти развод

Днес е чисто, спокойно, красиво, удивително.
Приказно, вълшебно, любовно, безгрижно,
Неограничено, необяснимо, истинско.
Мое собствено, ничие друго.