петък, 19 октомври 2012 г.

"Чиста отрова"

Като перкуси звучи тялото ми върху неговото
по врата ми боли дъхът му
след неговата тридневна брада
имам нужда от дреха, която мълчи
Нямам такава.
Моите крещят.

Сякаш е последно.
след всеки мой допир
владея
пречупвам
избухва
готов е да лази на коленете си
и да пилее парите си

Сутрин сервирам пет грама любов
понякога и закуска
плъзгам се надолу по жаждата
и потичам във вените му

На други беше неверен
мен ме нарича „чиста отрова”
Зная,
казвал ми е
че съм му откраднала живота
че вместо да живее, ме обича

Моя!Моя!Моя!
крещи когато си играя с търпението
Следвай ми устните...
само прошепвам
и притихва
и ме очаква
и аз пропадам

В тази игра се побеждава
само с чиста отрова.

Няма коментари:

Публикуване на коментар