Търъдъдъъъъм...домъкнах се.Гузна, по-гузна, най-гузна.Прочетох си преди малко всички гневни мейли и в момента съм по-ниска от тревата.Не съм ви забравила, бе хора, нито съм зачезвала някъде.И скайпа си пускам, ама предимно по нощите.Просто не мога да напиша каквото и да било, за това се скатавам в ъгъла и се срамувам.Честно ви казвам - нищо не излиза.Като си спомня едно време какво писане в несвяст падаше, чак се чудя какво толкова ме промени и какво се случи, че помен няма от добрата, стара Принцеса.Понапъвам се от време на време, но уви...получава се едно голямо нищо.Та за това не ви занимавам.
Иначе колкото да не е без хич, ще се похваля, че от 1-ви януари, та чак до сега съм много горда със себе си - не пуша от 1 година.Благодаря, благодаря.Голяма борба падна, казвам ви.Че и още пада.От време на време ме плясва мерака да опъна една хубава, бяла джигара, ама нали съм инат до мозъка на костите си, бързо я сритвам тая мисъл от главата си.Важно е да не се подадеш първите 2-3 минути като те тресне мерака, после нещата се успокояват и започваш да мислиш с главата си (то това се отнася не само за цигарите).
Друго май нямам какво да кажа...Отивам да изям една филия с лютеница (мама ми я прати) и като сътворя нещо "гениално" бих могла да ви го поднеся евентуално.Ама само евентуално.И при условия, че обещаете да не сте много критични, отлично съм запозната с факта, че изгубих тренинг.
Айде до нови срещи!
