петък, 21 октомври 2011 г.

"Every finish line is the beginning of a new race"

...на всички принцеси, които бяха, са и ще бъдат зарязвани...
...и на глупаците, които ги зарязаха...



Просто ти го забива в лицето, или в телефонната слушалка.
”Няма смисъл да продължаваме” – казва, а ти в първият момент се надяваш, че просто не си чула...или не си разбрала...или каквото и друго да е, но само да не е началото на края.След няколко минути е дошъл студът.Бавно се е изкатерил по леденият му глас, с който ти говори някакви неща за някакъв край, които ти е трудно да асимилираш.Внезапно усещаш, че това е не само началото на края, а дори си вече в средата.

Потиш се.Пребледняваш.Зениците ти ще се пръснат.А около теб минават само думи и всичко останало спира да съществува.Слушаш леда и не можеш да издадеш нито един звук.Цялото ти тяло е полазено от някаква болезнена парализа.Чак до гърлото.Казваш нещо през сълзи, а скапаният лед дори не иска да те чуе.Продължава да ти завира в лицето онзи негов „няма смисъл”.И най-лошото е, че не чуваш в гласа му нито капка съжаление, нито капка обич.Тук разбираш, че си в края на края.

Затваряш телефона.Избърсваш сълзи, спирали, пудри и си казваш, че ще му мине.До час, два ще е размислил и ще се обади.Ще ти каже колко много те обича и как не може да живее и миг повече без теб.Минават обаче два дни и ти все още чакаш.През две минути поглеждаш телефоните и още вярваш.От време на време провервяш дали все пак това няма да се окаже някакъв среднощен кошмар, но уви.

От депресираната ти глава не излиза онази мисъл – Как стана така, че във понеделник те обичаше безрезервно и завинаги, а във вторник, внезапно в 10 сутринта спря.
Как става този номер, бе? А?
Не.Не е възможно.Това е просто някаква тъпа шега, или пък сънуваш.Ще сврърши.Сигурна си.

След месец вече ти е станало студено и сиво.Поглеждаш телефоните все по-рядко.Вярата си е отишла и си наясно, че това е същинският край.От който си се трахувала ужасно, а днес, там имаш главна женска роля.Мразиш всичко.Най-много него.От време на време го обичаш.Спомняш си, плачеш, спомняш си, плачеш...и така до безкрайност.
Непреставаш да си мислиш каква тъпа патка си, за да му повярваш по този откровено тъп начин.Връщаш назад миговете, в който ти е казвал, че си най-обичаната принцеса, а всъщност си била лъгана брилянтно.

Месеците минават, а ти все повече заприличваш на Мис Пиги.Редуваш пици, баници, вафли, шоколади, кифли, мъфини, спагети, сладолед.Не мърдаш от вкъщи понеже освен, че си зарязана, вече си и дебела.Не можеш да влезеш в нито един чифт дънки, косата ти е нацъфтяла и дори не помниш кога си слагала лак на ноктите.Пламнала си в пъпки и косми, но въобще не ти дреме.Мслиш само за онова, което той ти е причинил и се надяваш някога, някоя да го рани така както той е ранил теб.Да го боли с твойта болка.Даже с двойно по-силна.

Точно тогава, когато си на дъното на самосъжалението.Когато си жалка, затънала и апатична.Когато си мислиш, че този е бил единственият и никога повече няма да намериш друг като него, се появава Той.
ТОЙ !!!
В този момент разбираш, защо с онзи, а и с всички предишни не се е получило.

събота, 27 август 2011 г.

Един

не, той въобще не е перфектният мъж
от онези глупави реклами
вечно усмихнат
с блестящи зъби и букети цветя
мултифукционален.
перящ.обичащ.можещ
по три пъти дневно
със стегнат задник

не е идеален
киха, пърди и се урига
даже когато настине
има сополи.
и аз се крия от него
когато се връща от тренировка
вонящ на пот
копнеещ да ме изчука
под душа.
разлива паста за зъби
върху мивката
и край нямат чорапите му.

понякога крещи
блъска и чупи
ревнува болезнено
иска да притежава
не говори
не ме забелязва
не ми вдига телефона
дразни
провокира
къса ми нервите.

а как ме обича само
като за последно
божествено
бавно
бързо понякога.
от сто години
без прекъсване.
прави любов
като никой друг.
все някой път ще успее
да ме убие
щом притисне тялото си
в моето
защото всеки път сърцето ми спира

той иска да бъда щастлива
на всяка цена.
да ме закриля
да се нуждая от него
да сбъдва мечтите ми
да купува нещата ми
само с едно условие-
да бъда негова
или ничия.

той няма граници
не знае как се завижда
как да мрази.
побеждава и страда
за победения.

не, той не е перфектният мъж
само че
още не се е родил този, който може да го замести.


четвъртък, 21 април 2011 г.

Taboo

За теб, обич моя.
Виж клипа внимателно.
Пак го виж.
Виж още по-внимателно.
Познаваш ли ги?
Помниш ли?
Сякаш още съм там.
Сякаш съм същата.
Сякаш не знаш, че го гледам по 24 часа.
Сякаш не знаеш какво следва...

http://vbox7.com/play:177199af


вторник, 5 април 2011 г.

Ако ти стига

Тази нощ.
Ще се събудя щом мрака се роди
Ще окъпя тялото си в мляко и омайни билки
Ще облека най-хубата рокля
Ще подредя косите си
Ще начервя устните си
Дяволски красива,
ще мириша на любов
по-уханна от сандалово дърво.

Ще скрия всички клетви
под завивките до него
да не виждат къде съм тази нощ
Ще изляза бързо,
без да го събуждам
с мен ще взема само греховете
Боса и коварна
ще тичам към дома ти.

Ще вляза тихо
тази нощ да те обичам
Ще приближа
ще докосна ръката ти
ще те гледам право в очите
ще притисна тялото си в твоето
и ще те целуна
После ще гориш
пламнал от стенания
Ще разливам любов по теб
а ти шепни
всичко онова, което си мечтал
с мен
аз ще го направя
с теб.

Накрая ще притихнеш
безсилен в ръцете ми
Пак ще те целуна
ще обърна гръб и ще си тръгна
Не мога да остана
нито да превързвам рани
Ще те оставя да изтиваш
и ще забравя.

Ако ти стига,
тази нощ ще дойда
да те обичам.

вторник, 1 февруари 2011 г.

Събличай се!

„Събличай се, обич моя!
Когато те целувам няма да помниш!
Събличай се!Не ме интересува той,
който не те е опазил.
Ти си моя!
Ще ти оставя следи, мамка му,
много следи.
и името ми по твоята кожа
да му избоде очите до кръв,
когато те доближи.

И аз се събличах.И събличах него.
После правих любов с него.
След него, с мислите му
после с душата му.
И той правеше любов с мен
толкова много
колкото ме е срам да го разкажа

Забранени часове любов
като проклятие
от което не можеш да се отървеш
и не искаш.
Толкова грешна,
трудно намирах обувките си в тъмното
а бързах да избягам
от този най – тежък грях
за да имам време да се върна
и да го правя отново и отново.

Обратният път винаги бе сложен
Пълен с глупави обяснения
които се мъчех да не повтарям.
Нови и нови
кое от кое по-измислено.
Грозни, лъжливи и мръсни
гнусни и жестоки
които да разказвам на всички
и на него
който не ме е опазил
и не е разбрал, че тази нощ съм обичала
Не него, друг.

Докато заваля тежък вятър
и задуха дъжд
потече много огън
а водата изгоря.
Грехове по тъмно,
превърнати в любов на светло
обща кухненска маса,
рожденни дни,
памперси.

„Събличай се, обич моя!"

И аз се събличам.
Събличам и него.
И после правим любов
създаваме пътища
и по-малко пътеки

понеделник, 3 януари 2011 г.

Днес

Разбира се, че бях фалшива.
Скрита.Гениално измислена.
И адски подходяща.За теб
Да ме обичаш.
Да се чувстваш истински мъж.
И да нямаш комплекси.Никакви.
За да си закрилник.
На по-слабите, на по-бедните, на по-незнаещите.
Като мен.

Страхуваш ли се да знаеш коя съм днес?
След толкова много време.
когато съм твърде далечна
когато си просто минало.
Страхуваш се, знам.
Защото искаш да ме помниш все такава
като в онази болнична стая –
с разпорен корем, съсипана и дебела
заради шепите хормони с които ме тъпчеха години наред
да мога един ден да бъда майка.

Боже, колко съм щастлива когато те е страх,
повече от всичко искам да ти открадна спокойствието.
Както правиш ти.
Ще крада –
от мира в душата ти, от лежерните ти вечери,
кроткото ти дишане и тихите ти дни.
Ще го правя дълго, колкото си искам.
И ти не можеш да ме спреш.
Вече не.

Разбира се, че бях фалшива.
И не нося подобни часовници.Не пия такава бира.
Не карам тази кола.Не ходя в такива заведения
Не нося евтини обувки.Не съм такъв егоист.
Режех етикетите на дрехите, за да не виждаш марките.
Правех нещата заради теб, като теб, в теб.

Днес ли?
Днес съм аз.Чисто нова.
Слаба и добре възпитана.
С избелени зъби и целувани устни.
И не ме е грижа дали съм ти по мярка
Правилна? Точна? Изрядна?
Дали те комплексирам и как ти звуча.

Днес обичам.
Себе си.Него.Детото ни.
Имам и не се чувствам виновна.
Мога да му изпържа кюфтета облечена в Lanvin
старателно лакирана, с тежък Шанел по кожата.
Да ходя сама на театър, Асен Блатечки е толкова секси
да харча на Оксфорт, да обожавам Ню Йорк
да се страхувам в самолета,
да правя секс в индийския ресторант.

Днес, обич моя,
съм на светлинни години
от задният ти двор
от телефонният ти номер
от тежкият ти развод

Днес е чисто, спокойно, красиво, удивително.
Приказно, вълшебно, любовно, безгрижно,
Неограничено, необяснимо, истинско.
Мое собствено, ничие друго.