понеделник, 9 януари 2012 г.

Сутрин, обед и вечер

Ако питаш – добре съм.

Закачих си дипломите в рамки
сега съм майка на детето му
И негова жена
не съм се подписвала никъде
но носих кръвта му в утробата си

Купих си рокля
с неговата кредитна карта
защото настояваше
Тя е бяла, огромна и булчинска
Lazaro
луксозна дантела сякаш от минала епоха
Тежка е
не зная дали ще събера сили
да я облека и да го последвам завинаги

Ако питаш – великолепна съм.

Имам точно 37 рокли Chanel
и се научих да правя фрикасе
единадесет постни ястия
коледна пуйка с плънка
Имам градинар от Испания
но ми липсва България
на 1000 м2
с вита стълба посредата
му казвам, че ми е дал всичко
а той очаква от мен още

Когато го няма
имам книгите
и мислено целувам великолепието му
съвършени кожа, зъби, очи, устни, мигли
Няма нищо по-красиво
всъщност има...
а той иска да му родя още едно
същото


Ако питаш – щастлива съм.

10...9...8...7...6...5...4...3...2...1
2012 година
на Times Square
толкова невидима
В източен Манхатън
на Пето Авеню
блестя
Изпочупих се в самолетите
да докосвам
всички места
които преди не можех да си позволя
Има много неща
за които не мога да говоря
и снимки
които не мога да ти покажа

Ако питаш – влюбена съм.

Тя има неговите очи
от скоро казва „р”
луда е по охлюви

Той прави любов с мен
заспива в ръцете ми
изпраща ми смс-и
казва, че ме обича
Знаеш,
че аз харесвам такива мъже
които знаят как
да могат и успяват

Аз намерих един бял косъм
в косата си
но все още не мога да повярвам
че ми се е случил
на мен – обикновената
той – необикновения.