петък, 21 октомври 2011 г.

"Every finish line is the beginning of a new race"

...на всички принцеси, които бяха, са и ще бъдат зарязвани...
...и на глупаците, които ги зарязаха...



Просто ти го забива в лицето, или в телефонната слушалка.
”Няма смисъл да продължаваме” – казва, а ти в първият момент се надяваш, че просто не си чула...или не си разбрала...или каквото и друго да е, но само да не е началото на края.След няколко минути е дошъл студът.Бавно се е изкатерил по леденият му глас, с който ти говори някакви неща за някакъв край, които ти е трудно да асимилираш.Внезапно усещаш, че това е не само началото на края, а дори си вече в средата.

Потиш се.Пребледняваш.Зениците ти ще се пръснат.А около теб минават само думи и всичко останало спира да съществува.Слушаш леда и не можеш да издадеш нито един звук.Цялото ти тяло е полазено от някаква болезнена парализа.Чак до гърлото.Казваш нещо през сълзи, а скапаният лед дори не иска да те чуе.Продължава да ти завира в лицето онзи негов „няма смисъл”.И най-лошото е, че не чуваш в гласа му нито капка съжаление, нито капка обич.Тук разбираш, че си в края на края.

Затваряш телефона.Избърсваш сълзи, спирали, пудри и си казваш, че ще му мине.До час, два ще е размислил и ще се обади.Ще ти каже колко много те обича и как не може да живее и миг повече без теб.Минават обаче два дни и ти все още чакаш.През две минути поглеждаш телефоните и още вярваш.От време на време провервяш дали все пак това няма да се окаже някакъв среднощен кошмар, но уви.

От депресираната ти глава не излиза онази мисъл – Как стана така, че във понеделник те обичаше безрезервно и завинаги, а във вторник, внезапно в 10 сутринта спря.
Как става този номер, бе? А?
Не.Не е възможно.Това е просто някаква тъпа шега, или пък сънуваш.Ще сврърши.Сигурна си.

След месец вече ти е станало студено и сиво.Поглеждаш телефоните все по-рядко.Вярата си е отишла и си наясно, че това е същинският край.От който си се трахувала ужасно, а днес, там имаш главна женска роля.Мразиш всичко.Най-много него.От време на време го обичаш.Спомняш си, плачеш, спомняш си, плачеш...и така до безкрайност.
Непреставаш да си мислиш каква тъпа патка си, за да му повярваш по този откровено тъп начин.Връщаш назад миговете, в който ти е казвал, че си най-обичаната принцеса, а всъщност си била лъгана брилянтно.

Месеците минават, а ти все повече заприличваш на Мис Пиги.Редуваш пици, баници, вафли, шоколади, кифли, мъфини, спагети, сладолед.Не мърдаш от вкъщи понеже освен, че си зарязана, вече си и дебела.Не можеш да влезеш в нито един чифт дънки, косата ти е нацъфтяла и дори не помниш кога си слагала лак на ноктите.Пламнала си в пъпки и косми, но въобще не ти дреме.Мслиш само за онова, което той ти е причинил и се надяваш някога, някоя да го рани така както той е ранил теб.Да го боли с твойта болка.Даже с двойно по-силна.

Точно тогава, когато си на дъното на самосъжалението.Когато си жалка, затънала и апатична.Когато си мислиш, че този е бил единственият и никога повече няма да намериш друг като него, се появава Той.
ТОЙ !!!
В този момент разбираш, защо с онзи, а и с всички предишни не се е получило.

10 коментара:

  1. http://easycaptures.com/fs/uploaded/593/9199475597.jpg

    малкият бонбон и той в Gucci :}

    ОтговорИзтриване
  2. Много точно си описала чувтсвата в това състояние, очакванията и надеждите...

    ОтговорИзтриване
  3. "От депресираната ти глава не излиза онази мисъл".....ех любов, все боли, доста чувствено написано. Браво много вярни неща.

    ОтговорИзтриване
  4. Наистина в момента, когато се появи следващия разбираш защо и с последния не се е получило, но до тогава вярваш, че той е бил любовта на живота ти. Странно е женското сърце, винаги толкова всеотдайно, винаги вярващо и с надежда до последната капка. Всяка жена, е хайде почти всяка, е изпадала в описаната толкова добре от теб ситуация. И въпреки, че знаем, че има причина да не сте заедно и че ще ти мине и че ще дойде следващия винаги ги преживяваме нещата толкова дълбоко.

    ОтговорИзтриване
  5. Много поучителен и показателен текст, че каквото и да става в нашият живот каквито и раздели да имаме всичко е за наше добро и , че щом така е станало, така е трябвало да се случи.Добре го казваш "Точно тогава, когато си на дъното на самосъжалението.Когато си жалка, затънала и апатична.Когато си мислиш, че този е бил единственият и никога повече няма да намериш друг като него, се появява Той.ТОЙ !!!В този момент разбираш, защо с онзи, а и с всички предишни не се е получило", харесва ми как наблягаш на ТОЙ.Но не бива да допускаме да изпадаме в такова......дъно, просто да се усмихнем и да продължим, даже именно в подобни моменти трябва да бъдем още и още по ...НАЙ!!!

    ОтговорИзтриване
  6. "След месец вече ти е станало студено и сиво.Поглеждаш телефоните все по-рядко.Вярата си е отишла и си наясно, че това е същинският край.От който си се страхувала ужасно, а днес, там имаш главна женска роля.Мразиш всичко.Най-много него.От време на време го обичаш.Спомняш си, плачеш, спомняш си, плачеш...и така до безкрайност."Ето това не бива да допускаме да се случва, да мразим някого когото сме обичали.Не бива и да се връщаме в миналото и и да се чудим и маем защо как и къде.Просто продължаваме на пред по силни.Много хубава статия поздравления.

    ОтговорИзтриване
  7. Това много ми хареса "...на всички принцеси, които бяха, са и ще бъдат зарязвани... ...и на глупаците, които ги зарязаха..." разкошен разказ.

    ОтговорИзтриване
  8. "От депресираната ти глава не излиза онази мисъл – Как стана така, че във понеделник те обичаше безрезервно и завинаги, а във вторник, внезапно в 10 сутринта спря."Дам това е един много интересен фактор и показател за продължителността на тази мъжка любов. Видя ли някоя и край, вече искат нея. За жалост има и такива случаи , но каквото и да става не бива да изпадаме в някакъв депресивни състояние просто се усмихваме и продължаваме на пред. Просто не сте били създадени един за друг. Поздравления за статията много добре е написана и хубав блог.

    ОтговорИзтриване
  9. Чудесна статия от която хем може да ти стане мъчно, но в следващият момент те надъхва си казваш какво толкова живота продължава..." Затваряш телефона.Избърсваш сълзи, спирали, пудри и си казваш, че ще му мине.До час, два ще е размислил и ще се обади.Ще ти каже колко много те обича и как не може да живее и миг повече без теб.Минават обаче два дни и ти все още чакаш.През две минути поглеждаш телефоните и още вярваш.От време на време провервяш дали все пак това няма да се окаже някакъв среднощен кошмар, но уви...." Думите са много лесни за произнасяна важното е да се доказва и показва и вътрешният инстинкт никога не лъже особено на жената.

    ОтговорИзтриване