Един

не, той въобще не е перфектният мъж
от онези глупави реклами
вечно усмихнат
с блестящи зъби и букети цветя
мултифукционален.
перящ.обичащ.можещ
по три пъти дневно
със стегнат задник

не е идеален
киха, пърди и се урига
даже когато настине
има сополи.
и аз се крия от него
когато се връща от тренировка
вонящ на пот
копнеещ да ме изчука
под душа.
разлива паста за зъби
върху мивката
и край нямат чорапите му.

понякога крещи
блъска и чупи
ревнува болезнено
иска да притежава
не говори
не ме забелязва
не ми вдига телефона
дразни
провокира
къса ми нервите.

а как ме обича само
като за последно
божествено
бавно
бързо понякога.
от сто години
без прекъсване.
прави любов
като никой друг.
все някой път ще успее
да ме убие
щом притисне тялото си
в моето
защото всеки път сърцето ми спира

той иска да бъда щастлива
на всяка цена.
да ме закриля
да се нуждая от него
да сбъдва мечтите ми
да купува нещата ми
само с едно условие-
да бъда негова
или ничия.

той няма граници
не знае как се завижда
как да мрази.
побеждава и страда
за победения.

не, той не е перфектният мъж
само че
още не се е родил този, който може да го замести.

Taboo

За теб, обич моя.
Виж клипа внимателно.
Пак го виж.
Виж още по-внимателно.
Познаваш ли ги?
Помниш ли?
Сякаш още съм там.
Сякаш съм същата.
Сякаш не знаш, че го гледам по 24 часа.
Сякаш не знаеш какво следва...

http://vbox7.com/play:177199af

Ако ти стига

Тази нощ.
Ще се събудя щом мрака се роди
Ще окъпя тялото си в мляко и омайни билки
Ще облека най-хубата рокля
Ще подредя косите си
Ще начервя устните си
Дяволски красива,
ще мириша на любов
по-уханна от сандалово дърво.

Ще скрия всички клетви
под завивките до него
да не виждат къде съм тази нощ
Ще изляза бързо,
без да го събуждам
с мен ще взема само греховете
Боса и коварна
ще тичам към дома ти.

Ще вляза тихо
тази нощ да те обичам
Ще приближа
ще докосна ръката ти
ще те гледам право в очите
ще притисна тялото си в твоето
и ще те целуна
После ще гориш
пламнал от стенания
Ще разливам любов по теб
а ти шепни
всичко онова, което си мечтал
с мен
аз ще го направя
с теб.

Накрая ще притихнеш
безсилен в ръцете ми
Пак ще те целуна
ще обърна гръб и ще си тръгна
Не мога да остана
нито да превързвам рани
Ще те оставя да изтиваш
и ще забравя.

Ако ти стига,
тази нощ ще дойда
да те обичам.

Събличай се!

„Събличай се, обич моя!
Когато те целувам няма да помниш!
Събличай се!Не ме интересува той,
който не те е опазил.
Ти си моя!
Ще ти оставя следи, мамка му,
много следи.
и името ми по твоята кожа
да му избоде очите до кръв,
когато те доближи.

И аз се събличах.И събличах него.
После правих любов с него.
След него, с мислите му
после с душата му.
И той правеше любов с мен
толкова много
колкото ме е срам да го разкажа

Забранени часове любов
като проклятие
от което не можеш да се отървеш
и не искаш.
Толкова грешна,
трудно намирах обувките си в тъмното
а бързах да избягам
от този най – тежък грях
за да имам време да се върна
и да го правя отново и отново.

Обратният път винаги бе сложен
Пълен с глупави обяснения
които се мъчех да не повтарям.
Нови и нови
кое от кое по-измислено.
Грозни, лъжливи и мръсни
гнусни и жестоки
които да разказвам на всички
и на него
който не ме е опазил
и не е разбрал, че тази нощ съм обичала
Не него, друг.

Докато заваля тежък вятър
и задуха дъжд
потече много огън
а водата изгоря.
Грехове по тъмно,
превърнати в любов на светло
обща кухненска маса,
рожденни дни,
памперси.

„Събличай се, обич моя!"

И аз се събличам.
Събличам и него.
И после правим любов
създаваме пътища
и по-малко пътеки

Днес

Разбира се, че бях фалшива.
Скрита.Гениално измислена.
И адски подходяща.За теб
Да ме обичаш.
Да се чувстваш истински мъж.
И да нямаш комплекси.Никакви.
За да си закрилник.
На по-слабите, на по-бедните, на по-незнаещите.
Като мен.

Страхуваш ли се да знаеш коя съм днес?
След толкова много време.
когато съм твърде далечна
когато си просто минало.
Страхуваш се, знам.
Защото искаш да ме помниш все такава
като в онази болнична стая –
с разпорен корем, съсипана и дебела
заради шепите хормони с които ме тъпчеха години наред
да мога един ден да бъда майка.

Боже, колко съм щастлива когато те е страх,
повече от всичко искам да ти открадна спокойствието.
Както правиш ти.
Ще крада –
от мира в душата ти, от лежерните ти вечери,
кроткото ти дишане и тихите ти дни.
Ще го правя дълго, колкото си искам.
И ти не можеш да ме спреш.
Вече не.

Разбира се, че бях фалшива.
И не нося подобни часовници.Не пия такава бира.
Не карам тази кола.Не ходя в такива заведения
Не нося евтини обувки.Не съм такъв егоист.
Режех етикетите на дрехите, за да не виждаш марките.
Правех нещата заради теб, като теб, в теб.

Днес ли?
Днес съм аз.Чисто нова.
Слаба и добре възпитана.
С избелени зъби и целувани устни.
И не ме е грижа дали съм ти по мярка
Правилна? Точна? Изрядна?
Дали те комплексирам и как ти звуча.

Днес обичам.
Себе си.Него.Детото ни.
Имам и не се чувствам виновна.
Мога да му изпържа кюфтета облечена в Lanvin
старателно лакирана, с тежък Шанел по кожата.
Да ходя сама на театър, Асен Блатечки е толкова секси
да харча на Оксфорт, да обожавам Ню Йорк
да се страхувам в самолета,
да правя секс в индийския ресторант.

Днес, обич моя,
съм на светлинни години
от задният ти двор
от телефонният ти номер
от тежкият ти развод

Днес е чисто, спокойно, красиво, удивително.
Приказно, вълшебно, любовно, безгрижно,
Неограничено, необяснимо, истинско.
Мое собствено, ничие друго.

Антон

Помня го сякаш беше вчера.Плътните му устни рисуваха мечти по скулите ми, а дясната му ръка нервно търсеше копчетата на новите ми дънки.Бях хлапе.Истинско хлапе, което си мислеше, че щом мъжете целуват, значи непременно обичат.

Всички изпитваха страх от него.Отвратителен тип, за който се носеха градски легенди.Противно арогантен, нагъл и безцеремонен. Обичах умението му да преглъща трудните неща със завидна лекота и мразех обожанието в очите на жените, които го гледаха.Малки, невзрачни женички...с букли, скапано изрусени, с евтини потници и бижута -менте.Мислеха сe за принцеси, а всъщност бяха евтини курви, които му духаха по тоалетните на заведенията.

В петък вечер ходехме на „Кораба” – малка, задушна дискотека в която се побираше целия град.Едни ловуваха, други ревнуваха, а трети се натискаха по сепаретата.Ние с него винаги се отделяхме от компанията.Сядахме в най-тъмния ъгъл на дискотеката и си говорехме с часове.Подреждаше всеки непослушен мой кичур и говореше дълго, без да отмества очи от моите:
- Някой ден ще бъдеш много щастлива, моето момиче – казваше ми – ще имаш съпруг, който е замесен от твоето тесто.Ще е красив, богат и ще те обича много.Нали за такива мъже мечтаете всички жени?Ще вечеряте всяка вечер точно в седем на голямата бяла маса, планирайки отпуските си.Децата ти ще са прекрасни, ще остарявате в мир и тишина.Ще бъдеш много щастлива, моето момиче.

Не исках да го слушам.Всеки път едно и също.Прекъсвах го с въпроса –
„ А, аз и ти?”, макар да знаех наизуст какво ще ми отговори.
- Такова нещо няма, моето момиче.Твоето и моето име не могат да стоят в едно изречение.Това е като олиото и водата – нали се сещаш, не могат да се смесят.Баща ти по-скоро би си отрязал ръцете и краката отколкото да те даде на мен.Но ти един ден ще бъдеш много щастлива...Помни ми думата!

Натъжаваха ме думите му.И по детски наивно се опитвах да го убедя, че нещата няма да бъдат така.Не ми отговаряше.Само отпиваше от уискито с лед и ме придърпваше към себе си.Целуваше се грубо и понякога забиваше твърде силно пръстите си в кожата ми.Оставяше следи.По кожата и в очите ми.Защото някъде дълбоко в мен бях убедена, че е прав, просто отказвах да го приема.Това е ненормално състояние.Знаеш нещо и въпреки това търсиш куп глупости, които да те убедят, че истината не е истина.Като удавник за сламка.

Обожаваше ме, или поне така изглеждаше.Слушаше всяка моя дума с небивал интерес.Сякаш попиваше каквото може от мен.Колкото му дам.Жива вода в чаша от тънко блестящо стъкло.Такава бях.Свят до който никога преди не се беше докосвал.И ме беше научил да се наслаждавам на мига.Без бъдеще.От днес за утре.

В онази нощ беше толкова различен.Сякаш подивял.Ръцете му бродираха мръсни пътища по мен.Прашни и кални.Такива, които те водят към нищото, но ги вървиш.Усещах дъха му по цялото си тяло.И онези ръце...толкова припряни и така непознати.
- Обичам те – шепнеше запъхтяно в ухото ми – но знаеш, че няма да ни позволят да бъдем заедно.Начинът е само един – трябва да забременееш.Искам да имам дете от теб.Тази нощ...да го направим сега.Така всичко ще се нареди, повярвай ми, моето момиче!Всичко ще бъде наред, само ме послушай!

За миг се замислих дали не е прав?Дали наистина само това беше начинът?Дали го исках?И дали си заслужаваше цената, която щях да платя.Съзнанието ми прехвърляше трескаво всякакви варианти, докато той разкопчаваше копчетата на дънките ми.Пречеше ми да мисля.Издърпвах ръцете му, за да спечаля още няколко секунди, но след миг отново бяха там.Пред очите ми препускаше филмова лента – баща ми... майка ми... ужасът в очите им когато им кажа... той до мен... аз в бяла рокля с огромен корем... близките ми на сватбените снимки - малко притеснени, вместо щастливи...дете заченато на площадката между 25 и 27 блок....Ужас, след ужас, след ужас.

Отблъснах го рязко от себе си.Не каза нито дума, но се кълна, че имаше искри в очите.Изминаха няколко секунди дълги като часове...без думи.Гледах очите му и не разбирах как хората стават толкова различни.Още няколко секунди....всичко започна да изтива и да избледнява.Не беше той, не бях аз, не беше хубаво, не беше познато.Всичко стана тъмно, грозно и чуждо.Не помня как съм влязла във входа и как съм извървяла стъпалата до дома ми, помня само, че бях свободна.

Оттогава изминаха десет години, а той не ми е проговорил.Когато ме види се обръща на другата страна, не ме познава, не ме вижда и не ме чува, когато говоря с приятелите му.Веднъж просто получих покана за приятелство във Facebook от него.Понякога късно вечер получавам съобщения в чата: „6te mi izprati6 li krava za fermata”, „trqbva mi edin piron”...Има стотици съседи, все едно не може да поиска от някой друг.Отговарям с „ОК” и неизказаните думи не спират да се множат, за сметка на казаните.На другия ден отново не ме познава.

За толкова много време не успях да разбера какво всъщност бях аз за него – готино гадже, любов някаква, инкубатор за бъдещите му деца или билет за по-добър живот.Довечера ще го попитам в чата на Facebook.

Толкова просто

Всъщност нещата са много прости.Животът е много прост, стига да откриеш смисъла.А той е само един и си заслужава цялата борба, която си водил.Всяка трудност, всяка сълза, всяка капка кръв и капка пот, всяка болка, всеки отчаян вик, всяка кракча напред и тези назад, всяка безсънна нощ и всяка отправена молитва нагоре в небето.

Смисълът...няма смисъл.Има щастие.Несравнимо, неописуемо, неповторимо.Само тогава когато държиш тези две малки ръчички в своите ръце...Толкова е просто.