Неделно...

Неделя.
Заровил си ръцете си дълбоко в косите ми.
Правим сутрешен секс.
Всъщност не знам дали знаеш, но никога не съм обичала секса сутрин.
Но пък обичам очите ти.
Искам всяко следващо дете, което ще ти родя да ги има.
И твоите дълги мигли.

Неделя.
Пия фреш от морков и ям ябълки.
Кафе не пия.Цигари не пуша.Вече 26 дни.
Погледа ми е забит в теб.
Всъщност не знам дали знаеш, но никога не съм харесвала прическата ти.
Но пък обичам начина по който се опитваш да си сериозен, докато умираш от смях.

Неделя.
Обичам да те смазвам на корта.
Не, бекхенда ми не е извънзем.
Тенис-полата ми е извънредно къса.
Всъщност не знам дали знаеш, но си много красив когато губиш.
И истински ме вбесява начина по който държиш ракетата.
Неправилен е.Точно като носът ти.

Неделя.
Любимият ти италиански ресторант.
Засукана паста и голяма салата с моцарела.
Всъщност не знам дали знаеш, но италианската кухня ме кара да надебелявам.
Италианският език ме изнервя.
Моцарелата е отврат.
Но пък те обожавам докато се храниш.
По дрехите ти винаги мога да позная каква точно паста си ял.

Неделя.
Целувки по врата ми.
От твоите.
И зюмбюли в ръцете ми.
Всъщност не знам дали знаеш, но никога не съм харесвала зюмбюли, лалета, маргарити и тем подобни.
Евтини са.И не ми отиват.
Но обичам начина по който дишаш.
Равномерно.
Неделя.
Отиваш ми.
Аз на теб също.
Всъщност не знам дали знаеш, но винаги съм мразила черните ти вратовръзки.
Точно колкото ти ненавиждаш огромните ми черни очила.
Но обичаш бледо розовите ми устни.
Когато ги вкусиш.

Неделя.
Звукът на телевизора е твърде висок.
Не чувам собствените си мисли.
Конеца между зъбите ми е винаги един и същ.
И прозрачната бутилка вода на нощното шкафче.
Всъщност не знам дали знаеш, но те обичам.
Въпреки, че никога не сме сами в леглото.
Точно в средата между нас има някой – или Кафка, или Тери Пратчет.