Не им казвай

Тихо, не им казвай, че те познавам на пръсти
когато стоя на предната седалка до теб
в черна рокля - последният нужен детайл
към костюмът, вратовръзката и колата ти
В черно.
Когато сме тайна и никой не ни вижда.

Докато едната ти ръка е на волана,
другата прави пътека по бедрото ми.
Поглъщам неправилният ти профил,
а онези, които те искат са толкова много
и не знаят, че аз съм тази която преди години счупи носът ти
с топката...
И сега е крив.

Тихо, не ме издавай...
за милионите пъти когато плъзгам език по врата ти...
и начинът по който целувам трапчинката на лявата ти буза...
Само защото всички други устни болят мъчително
И по някакъв извратен начин
нещата губят смисълът си.
Когато не си ти.
Когато не съм аз.

Както когато правим секс в колата ти
и имам огромни синини по кожата,
Миглите ти са дълги, рисуват по лицето ми
красиви слънчеви картини,
като срамежливата ти усмивка.
Тялото ми е канелено и се поти
заради коженият салон,
а ти винаги започваш да ме крадеш
целувайки раменете ми.

Не им казвай, че имаме такива нощи,
когато никой не ни вижда
с пияна обич в очите ни,
обречени на дълги разходки по празните софийски улици
чак до Бъкстон
където и тази нощ ще крещя в ръцете ти
докато забиваш прозрачните си очи в моите.
След като съм се смяла на нескопосаният ти английски
и ти говоря на испански, за да не ме разбираш.

После да стоя боса в нощта
на ледените плочки на терасата ти.
С вдигнати очи към небето
и кърваво червени устни,
загледана в Луната.
Докато стоиш плътно зад мен,
обгърнал цялото ми същество в ръцете си
защото всичко има смисъл
когато небрежно изстрелваш "обичам те"

Да потънем в мълчание,
за да чуе Бог молбите ни
и да ни дари с новият живот.
От теб и мен.
Шшшт, тихо...не им казвай.
Ще ни чуят.
Ще ме вземат
Или ще вземат теб.
Не им казвай и ме пази.
Само за теб.
Само за мен.