вторник, 1 февруари 2011 г.

Събличай се!

„Събличай се, обич моя!
Когато те целувам няма да помниш!
Събличай се!Не ме интересува той,
който не те е опазил.
Ти си моя!
Ще ти оставя следи, мамка му,
много следи.
и името ми по твоята кожа
да му избоде очите до кръв,
когато те доближи.

И аз се събличах.И събличах него.
После правих любов с него.
След него, с мислите му
после с душата му.
И той правеше любов с мен
толкова много
колкото ме е срам да го разкажа

Забранени часове любов
като проклятие
от което не можеш да се отървеш
и не искаш.
Толкова грешна,
трудно намирах обувките си в тъмното
а бързах да избягам
от този най – тежък грях
за да имам време да се върна
и да го правя отново и отново.

Обратният път винаги бе сложен
Пълен с глупави обяснения
които се мъчех да не повтарям.
Нови и нови
кое от кое по-измислено.
Грозни, лъжливи и мръсни
гнусни и жестоки
които да разказвам на всички
и на него
който не ме е опазил
и не е разбрал, че тази нощ съм обичала
Не него, друг.

Докато заваля тежък вятър
и задуха дъжд
потече много огън
а водата изгоря.
Грехове по тъмно,
превърнати в любов на светло
обща кухненска маса,
рожденни дни,
памперси.

„Събличай се, обич моя!"

И аз се събличам.
Събличам и него.
И после правим любов
създаваме пътища
и по-малко пътеки

4 коментара:

  1. Ей, къде се загуби пак? Я да хващаш отново перото! :)

    ОтговорИзтриване
  2. "Грехове по тъмно,
    превърнати в любов на светло" ...
    Продължавам да вярвам, че такава метаморфоза е за добро, Принцесо, макар пътеките да имат своето обаяние.

    Взех си бележка. Но и ти не изчезрвай за дълго :):):)

    ОтговорИзтриване
  3. Тук съм, хора.Не съм изчезнала и даже съм хванала перото :)))

    ОтговорИзтриване