"Чиста отрова"

Като перкуси звучи тялото ми върху неговото
по врата ми боли дъхът му
след неговата тридневна брада
имам нужда от дреха, която мълчи
Нямам такава.
Моите крещят.

Сякаш е последно.
след всеки мой допир
владея
пречупвам
избухва
готов е да лази на коленете си
и да пилее парите си

Сутрин сервирам пет грама любов
понякога и закуска
плъзгам се надолу по жаждата
и потичам във вените му

На други беше неверен
мен ме нарича „чиста отрова”
Зная,
казвал ми е
че съм му откраднала живота
че вместо да живее, ме обича

Моя!Моя!Моя!
крещи когато си играя с търпението
Следвай ми устните...
само прошепвам
и притихва
и ме очаква
и аз пропадам

В тази игра се побеждава
само с чиста отрова.

Юни

Добър вечер.Не мога да не ти кажа, че е юни.
Петдесет и един Лобутена по-рано пак беше юни и пак бях в Бургас, на третата плочка от ляво на дясно пред гаража.Не, ти не искаше да ме нараниш, просто се оказах най-големият егоист в живота ти.

И после името ми е Клише, добър ден!Малката разглезена принцеса и разбитото й сърце.Плаче на някакви кахърни песни и носи черни очила.Понеже очите и са подути, не спи и малко е прекалила с хапчетата.Ха-ха-ха.
Името ми е Клише, приятно ми е!...

Днес ми е смешно, тогава съвсем не ми беше.Но вече съм те занимавала с всички подробности.Виждам, не съм те впечатлила.Днес искам да ти кажа, че си търся спомените.Няма ги, а понякога ми липсват.Не често, но се случва.Търся поне някакъв – красив, влюбен и лигав, сексуален само или даже глупаво романтичен.

Кога и как съм ги пуснала да си тръгнат, не зная.Но ако имаш поне някакъв, моля те припомни ми.Не искам цял живот да те помня с болка.Твърде е глупаво.Искам когато се сещам за теб, да се усмихна и да си спомня някоя целувка, някоя дума, някое място.Наше – мое и твое.И да си кажа – „Свърши, но беше красиво”

Добър вечер, юни е!
Петдесет и един Лобутена по-късно пак е юни.Бургас си е същия, крайбрежната улица – също.Само роклята ми е синя и бели цветя има.Кълна се, че вчера те видях.Не е възможно, особено пък в Бургас.Аз обаче често те виждам всъщност, на най-откачените места, по всички континенти.Заради юни е.
Юни скоро ще свърши, добре че не зная къде си.

Сутрин, обед и вечер

Ако питаш – добре съм.

Закачих си дипломите в рамки
сега съм майка на детето му
И негова жена
не съм се подписвала никъде
но носих кръвта му в утробата си

Купих си рокля
с неговата кредитна карта
защото настояваше
Тя е бяла, огромна и булчинска
Lazaro
луксозна дантела сякаш от минала епоха
Тежка е
не зная дали ще събера сили
да я облека и да го последвам завинаги

Ако питаш – великолепна съм.

Имам точно 37 рокли Chanel
и се научих да правя фрикасе
единадесет постни ястия
коледна пуйка с плънка
Имам градинар от Испания
но ми липсва България
на 1000 м2
с вита стълба посредата
му казвам, че ми е дал всичко
а той очаква от мен още

Когато го няма
имам книгите
и мислено целувам великолепието му
съвършени кожа, зъби, очи, устни, мигли
Няма нищо по-красиво
всъщност има...
а той иска да му родя още едно
същото


Ако питаш – щастлива съм.

10...9...8...7...6...5...4...3...2...1
2012 година
на Times Square
толкова невидима
В източен Манхатън
на Пето Авеню
блестя
Изпочупих се в самолетите
да докосвам
всички места
които преди не можех да си позволя
Има много неща
за които не мога да говоря
и снимки
които не мога да ти покажа

Ако питаш – влюбена съм.

Тя има неговите очи
от скоро казва „р”
луда е по охлюви

Той прави любов с мен
заспива в ръцете ми
изпраща ми смс-и
казва, че ме обича
Знаеш,
че аз харесвам такива мъже
които знаят как
да могат и успяват

Аз намерих един бял косъм
в косата си
но все още не мога да повярвам
че ми се е случил
на мен – обикновената
той – необикновения.