Приказка за една площадка

Имало едно време една принцеса.Тя се родила и израстнала в дворец насред Южна България.Пред двореца, имало площадка, където принцесата се събирала с приятелките си от съседните царства и играели на ластик и гоненица.Там, на площадката, се събирали и момчетата от съседните царства, които били с десетина години по-големи.Принцесата обикновено не ги забелязвала, както и те нея.Освен едно от момчетата.То било красиво и имало най-зелените очи на света.Всеки път когато идвало на площадката с приятелите си, момчето впервало очи в принцесата и не ги откъсвал с часове.Много дни наред...

Така минавало времето на площадката и принцесата, приятелките й и момчетата растяли.Вече нямало ластик и игри на гоненица.Момичетата започнали да се събират на площадката, за да си говорят за момчета, а момчетата играели карти и пиели бира.Момчето порастнало и останало без баща.Майка му била стара и болна и едвам ходела.Той се грижил за нея и продължавал да не откъсва очи от принцесата, а принцесата му отвръщала.Тогава момчето започнало да върши някои забранени неща и получило условна присъда за кражба.Превърнало се в лошото момче на царството и една нощ пило много алкохол, набило друго момче и отишло в затвора да си излежи и двете присъди.

Дните минавали и принцесата растяла.Превърнала се в красиво младо момиче с тъмни, дълги коси.Започнала да носи високи токове и да гримира лицето си.Учела в най-престижното училище и на 17 години говорела три езика.Баща й – царят, й осигурявал всичко и нищо не й липсвало.От нея искал единствено да завърши с отличие гимназията, след което да завърши "право".Дните се изтъркулвали, принцесата отдавна била забравила за момчето, а площадката си била все същата – между съседните царства на момчетата и момичетата, но вече двете групички били едно цяло.Принцесата, момичетата и момчетата от площадката били неразделни.Били пет момичета и четири момчета, петият от момчетата все още бил в затвора.Станали истински приятели, които не можели и миг един без друг.Момчетата били значително по-големи и родителите на момичетата ги пускали на дискотека с каляската, единствено ако и момчетата били с тях.Момчетата понякога говорили за момчето със зелените очи...липсвало им и го чакали с нетърпение да се завърне, но принцесата отдавна била забравила как изглежда той и как я е гледал някога.

Вечер преди да отидат на дискотека, се събирали на площадката и тогава тръгвали заедно.И онази нощ било така.Принцесата се появила последна и още преди да се прилижи, забелезяла, че нещо не е както обикновено. Момчетата били пет вместо четири.Тогава видяла онези зелени очи, които помнела от детството си.Цяла нощ тя и момчето не откъснали очи един от друг.После той я целунал...на площадката...миг преди да се прибере в царството си и тихо й прошепнал, че я чакал години наред да порастне.

От този миг между тях пламнала любовта.Били като наркотик един за друг.Били двете половини на едно цяло.Прекарвали часове заедно на брега на река Марица, която минавала през царството.Там, сгушени един в друг им било достатъчно само да са близо един до друг.Само така усещали, че са щастливи.Потъвали един в друг и не обръщали внимание на света около тях.Света, в който тяхната свята любов била забранена.Защото тя била принцеса – дъщеря на богатия цар, а той бедният престъпник в царството.Вечер принцесата чакала царя и царицата да заспят и се измъквала тихо на вън, за да бъде с момчето.Целувала го по цели нощи на площадката и после пак тихо се промъквала в царството си.

Така времето летяло неусетно и принцесата и момчето със зелените очи се обичали все по-силно и по-силно.Но една нощ царят разбрал.Разгневил се много, грабнал на ръце принцесата, събрал два куфара с дрехи, качил я в каляската и я отвел през девет царства в десето – там където никой нямало да я намери.Оставил я там царя с много стража и й казал, че няма да я върне обратно докато не забрави момчето.Никой не знаел къде е принцесата.

Месеци наред момчето плачело, защото си мислило, че принцесата е избягала от него, защото е спряла да го обича.Страдало много и се опитвало да я намери, но никой никога не казвал къде е тя.После започнало да я мрази, да я ненавижда и да я проклина, за това, което сторила с него.Накрая решило да замине през девет царства в десето, където никога повече няма да зърне измамните очи на принцесата.И така момчето се качило на първият самолет за Испания.

След като разбрал, че опасността е заминала за Испания, царят върнал принцесата в царството.Тогава тя започнала да прави всякакви опити да се свърже с момчето.Но всеки път когато момчето си вдигало телефона и чувало гласа й, затваряло.После сменяло номера.

Изминала година.Принцесата изплакала реки от сълзи.Вече знаела, че момчето не я обича, но поне искала да му каже истината, за да спре да я мрази.Един ден се качила на самолета и отишла в Испания.Седнала на една пейка пред дома му и започнала да го чака да се прибере от работа.След 4 часа го видяла да се задава от ъгъла.Но не бил сам.Момчето, което вече се било превърнало в мъж, вървял до бременната си приятелка.Принцесата избухнала в сълзи и си тръгнала, без да я види той.Това бил краят.Принцесата го преживяла много тежко – спряла да се храни и се превърнала в сянка, но както знаем всички, времето лекува всякакви рани.

Изминали няколко години.Принцесата започнала да учи право, както царят искал и поела в ръцете си бизнеса на царството.След мъжа със зелените очи, тя имала много любови, но никоя не била толкова силна както онази.После срещнала най-красивият и добър мъж в царството, оженили се и вдигнали приказна сватба.Три дни яли, пили и се веселили.Животът на принцесата с принца бил приказен.Били много щастливи и имали всичко.

Един ден докато принцесата готвела на терасата на царството си, видяла че пред съседното царство, спира красива каляска с испанска регистрация.От нея излязал мъжа със зелените очи и първото нещо,което направил било да погледне към царството на принцесата.Сърцето на принцесата спряло.Изпитала онази силна болка, която я пронизвала толкова много пъти.Приискало й се веднага да изтича и да го прегърне.В този миг, обаче видяла съпругата му и красивото им малко дете.Не го направила.Но след известно време, когато разбрала, че мъжът със зелените очи няма да заминава повече и цял живот ще живее срещу терасата на принцесата, принудила баща си – царят, да му разкаже истината.Царят разказал на момчето какво е сторил със сълзи на очи.Само че някои истини, трябва да се казват на време, иначе става прекалено късно за тях.Нали така?

Днес принцесата и мъжът със зелените очи пак се виждат на площадката, между неговото и нейното царство,защото детето на принцесата, обича да си играе с неговото дете.Мъжът не спира да гледа принцесата и понякога, когато никой не ги вижда я целува по носа и й прошепва, че никога не е спирал да я обича.Понеже царството в Южна България в което се случи тази история, е малко, понякога принцесата и мъжът се озовават в едно и също заведение.Когато принцесата отива до тоалетната, той я следва.Тогава я притиска силно до себе си.Без да говори.Просто я притиска и се опитва да я вдиша.За да бъде винаги с него.Без да ги вижда никой и без никой нищо да знае.Друг път когато принцесата танцува в заведението, мъжът я пронизва със зеленият си поглед, а тя иска само един миг, в който да нацелува очите и устните му.
Но за всичко това е прекалено късно.


Познавате ли принцесата от тази съвременна приказка, която ви разказах?.Приказка за една площадка и една принцеса.И едни зелени очи, които останаха неизживяни.Моята приказка.Ако я познавате, ще ви кажа, че любовта не пита кой е богат и кой е беден, не пита дали сте подходящи един за друг, нито се събразява с прослойките в обществото.Тя просто идва.А когато дойде, никой няма право да й пречи.Каквото и да му струва.