Дневниците на принцесата

Сутрин, обед и вечер

2012-01-09T08:26:00.006+02:00

Ако питаш – добре съм.

Закачих си дипломите в рамки
сега съм майка на детето му
И негова жена
не съм се подписвала никъде
но носих кръвта му в утробата си

Купих си рокля
с неговата кредитна карта
защото настояваше
Тя е бяла, огромна и булчинска
Lazaro
луксозна дантела сякаш от минала епоха
Тежка е
не зная дали ще събера сили
да я облека и да го последвам завинаги

Ако питаш – великолепна съм.

Имам точно 37 рокли Chanel
и се научих да правя фрикасе
единадесет постни ястия
коледна пуйка с плънка
Имам градинар от Испания
но ми липсва България
на 1000 м2
с вита стълба посредата
му казвам, че ми е дал всичко
а той очаква от мен още

Когато го няма
имам книгите
и мислено целувам великолепието му
съвършени кожа, зъби, очи, устни, мигли
Няма нищо по-красиво
всъщност има...
а той иска да му родя още едно
същото

Ако питаш – щастлива съм.

10...9...8...7...6...5...4...3...2...1
2012 година
на Times Square
толкова невидима
В източен Манхатън
на Пето Авеню
блестя
Изпочупих се в самолетите
да докосвам
всички места
които преди не можех да си позволя
Има много неща
за които не мога да говоря
и снимки
които не мога да ти покажа

Ако питаш – влюбена съм.

Тя има неговите очи
от скоро казва „р”
луда е по охлюви

Той прави любов с мен
заспива в ръцете ми
изпраща ми смс-и
казва, че ме обича
Знаеш,
че аз харесвам такива мъже
които знаят как
да могат и успяват

Аз намерих един бял косъм
в косата си
но все още не мога да повярвам
че ми се е случил
на мен – обикновената
той – необикновения.

"Every finish line is the beginning of a new race"

2011-10-21T14:58:00.004+03:00

...на всички принцеси, които бяха, са и ще бъдат зарязвани...
...и на глупаците, които ги зарязаха...

Просто ти го забива в лицето, или в телефонната слушалка.
”Няма смисъл да продължаваме” – казва, а ти в първият момент се надяваш, че просто не си чула...или не си разбрала...или каквото и друго да е, но само да не е началото на края.След няколко минути е дошъл студът.Бавно се е изкатерил по леденият му глас, с който ти говори някакви неща за някакъв край, които ти е трудно да асимилираш.Внезапно усещаш, че това е не само началото на края, а дори си вече в средата.

Потиш се.Пребледняваш.Зениците ти ще се пръснат.А около теб минават само думи и всичко останало спира да съществува.Слушаш леда и не можеш да издадеш нито един звук.Цялото ти тяло е полазено от някаква болезнена парализа.Чак до гърлото.Казваш нещо през сълзи, а скапаният лед дори не иска да те чуе.Продължава да ти завира в лицето онзи негов „няма смисъл”.И най-лошото е, че не чуваш в гласа му нито капка съжаление, нито капка обич.Тук разбираш, че си в края на края.

Затваряш телефона.Избърсваш сълзи, спирали, пудри и си казваш, че ще му мине.До час, два ще е размислил и ще се обади.Ще ти каже колко много те обича и как не може да живее и миг повече без теб.Минават обаче два дни и ти все още чакаш.През две минути поглеждаш телефоните и още вярваш.От време на време провервяш дали все пак това няма да се окаже някакъв среднощен кошмар, но уви.

От депресираната ти глава не излиза онази мисъл – Как стана така, че във понеделник те обичаше безрезервно и завинаги, а във вторник, внезапно в 10 сутринта спря.
Как става този номер, бе? А?
Не.Не е възможно.Това е просто някаква тъпа шега, или пък сънуваш.Ще сврърши.Сигурна си.

След месец вече ти е станало студено и сиво.Поглеждаш телефоните все по-рядко.Вярата си е отишла и си наясно, че това е същинският край.От който си се трахувала ужасно, а днес, там имаш главна женска роля.Мразиш всичко.Най-много него.От време на време го обичаш.Спомняш си, плачеш, спомняш си, плачеш...и така до безкрайност.
Непреставаш да си мислиш каква тъпа патка си, за да му повярваш по този откровено тъп начин.Връщаш назад миговете, в който ти е казвал, че си най-обичаната принцеса, а всъщност си била лъгана брилянтно.

Месеците минават, а ти все повече заприличваш на Мис Пиги.Редуваш пици, баници, вафли, шоколади, кифли, мъфини, спагети, сладолед.Не мърдаш от вкъщи понеже освен, че си зарязана, вече си и дебела.Не можеш да влезеш в нито един чифт дънки, косата ти е нацъфтяла и дори не помниш кога си слагала лак на ноктите.Пламнала си в пъпки и косми, но въобще не ти дреме.Мслиш само за онова, което той ти е причинил и се надяваш някога, някоя да го рани така както той е ранил теб.Да го боли с твойта болка.Даже с двойно по-силна.

Точно тогава, когато си на дъното на самосъжалението.Когато си жалка, затънала и апатична.Когато си мислиш, че този е бил единственият и никога повече няма да намериш друг като него, се появава Той.
ТОЙ !!!
В този момент разбираш, защо с онзи, а и с всички предишни не се е получило.

Един

2011-08-27T19:13:00.001+03:00

не, той въобще не е перфектният мъж
от онези глупави реклами
вечно усмихнат
с блестящи зъби и букети цветя
мултифукционален.
перящ.обичащ.можещ
по три пъти дневно
със стегнат задник

не е идеален
киха, пърди и се урига
даже когато настине
има сополи.
и аз се крия от него
когато се връща от тренировка
вонящ на пот
копнеещ да ме изчука
под душа.
разлива паста за зъби
върху мивката
и край нямат чорапите му.

понякога крещи
блъска и чупи
ревнува болезнено
иска да притежава
не говори
не ме забелязва
не ми вдига телефона
дразни
провокира
къса ми нервите.

а как ме обича само
като за последно
божествено
бавно
бързо понякога.
от сто години
без прекъсване.
прави любов
като никой друг.
все някой път ще успее
да ме убие
щом притисне тялото си
в моето
защото всеки път сърцето ми спира

той иска да бъда щастлива
на всяка цена.
да ме закриля
да се нуждая от него
да сбъдва мечтите ми
да купува нещата ми
само с едно условие-
да бъда негова
или ничия.

той няма граници
не знае как се завижда
как да мрази.
побеждава и страда
за победения.

не, той не е перфектният мъж
само че
още не се е родил този, който може да го замести.

Taboo

2011-04-21T13:59:00.004+03:00

За теб, обич моя.
Виж клипа внимателно.
Пак го виж.
Виж още по-внимателно.
Познаваш ли ги?
Помниш ли?
Сякаш още съм там.
Сякаш съм същата.
Сякаш не знаш, че го гледам по 24 часа.
Сякаш не знаеш какво следва...

http://vbox7.com/play:177199af

Ако ти стига

2011-04-05T08:47:00.003+03:00

Тази нощ.
Ще се събудя щом мрака се роди
Ще окъпя тялото си в мляко и омайни билки
Ще облека най-хубата рокля
Ще подредя косите си
Ще начервя устните си
Дяволски красива,
ще мириша на любов
по-уханна от сандалово дърво.

Ще скрия всички клетви
под завивките до него
да не виждат къде съм тази нощ
Ще изляза бързо,
без да го събуждам
с мен ще взема само греховете
Боса и коварна
ще тичам към дома ти.

Ще вляза тихо
тази нощ да те обичам
Ще приближа
ще докосна ръката ти
ще те гледам право в очите
ще притисна тялото си в твоето
и ще те целуна
После ще гориш
пламнал от стенания
Ще разливам любов по теб
а ти шепни
всичко онова, което си мечтал
с мен
аз ще го направя
с теб.

Накрая ще притихнеш
безсилен в ръцете ми
Пак ще те целуна
ще обърна гръб и ще си тръгна
Не мога да остана
нито да превързвам рани
Ще те оставя да изтиваш
и ще забравя.

Ако ти стига,
тази нощ ще дойда
да те обичам.

Събличай се!

2011-02-01T11:23:00.002+02:00

„Събличай се, обич моя!
Когато те целувам няма да помниш!
Събличай се!Не ме интересува той,
който не те е опазил.
Ти си моя!
Ще ти оставя следи, мамка му,
много следи.
и името ми по твоята кожа
да му избоде очите до кръв,
когато те доближи.

И аз се събличах.И събличах него.
После правих любов с него.
След него, с мислите му
после с душата му.
И той правеше любов с мен
толкова много
колкото ме е срам да го разкажа

Забранени часове любов
като проклятие
от което не можеш да се отървеш
и не искаш.
Толкова грешна,
трудно намирах обувките си в тъмното
а бързах да избягам
от този най – тежък грях
за да имам време да се върна
и да го правя отново и отново.

Обратният път винаги бе сложен
Пълен с глупави обяснения
които се мъчех да не повтарям.
Нови и нови
кое от кое по-измислено.
Грозни, лъжливи и мръсни
гнусни и жестоки
които да разказвам на всички
и на него
който не ме е опазил
и не е разбрал, че тази нощ съм обичала
Не него, друг.

Докато заваля тежък вятър
и задуха дъжд
потече много огън
а водата изгоря.
Грехове по тъмно,
превърнати в любов на светло
обща кухненска маса,
рожденни дни,
памперси.

„Събличай се, обич моя!"

И аз се събличам.
Събличам и него.
И после правим любов
създаваме пътища
и по-малко пътеки

Днес

2011-01-03T20:00:00.001+02:00

Разбира се, че бях фалшива.
Скрита.Гениално измислена.
И адски подходяща.За теб
Да ме обичаш.
Да се чувстваш истински мъж.
И да нямаш комплекси.Никакви.
За да си закрилник.
На по-слабите, на по-бедните, на по-незнаещите.
Като мен.

Страхуваш ли се да знаеш коя съм днес?
След толкова много време.
когато съм твърде далечна
когато си просто минало.
Страхуваш се, знам.
Защото искаш да ме помниш все такава
като в онази болнична стая –
с разпорен корем, съсипана и дебела
заради шепите хормони с които ме тъпчеха години наред
да мога един ден да бъда майка.

Боже, колко съм щастлива когато те е страх,
повече от всичко искам да ти открадна спокойствието.
Както правиш ти.
Ще крада –
от мира в душата ти, от лежерните ти вечери,
кроткото ти дишане и тихите ти дни.
Ще го правя дълго, колкото си искам.
И ти не можеш да ме спреш.
Вече не.

Разбира се, че бях фалшива.
И не нося подобни часовници.Не пия такава бира.
Не карам тази кола.Не ходя в такива заведения
Не нося евтини обувки.Не съм такъв егоист.
Режех етикетите на дрехите, за да не виждаш марките.
Правех нещата заради теб, като теб, в теб.

Днес ли?
Днес съм аз.Чисто нова.
Слаба и добре възпитана.
С избелени зъби и целувани устни.
И не ме е грижа дали съм ти по мярка
Правилна? Точна? Изрядна?
Дали те комплексирам и как ти звуча.

Днес обичам.
Себе си.Него.Детото ни.
Имам и не се чувствам виновна.
Мога да му изпържа кюфтета облечена в Lanvin
старателно лакирана, с тежък Шанел по кожата.
Да ходя сама на театър, Асен Блатечки е толкова секси
да харча на Оксфорт, да обожавам Ню Йорк
да се страхувам в самолета,
да правя секс в индийския ресторант.

Днес, обич моя,
съм на светлинни години
от задният ти двор
от телефонният ти номер
от тежкият ти развод

Днес е чисто, спокойно, красиво, удивително.
Приказно, вълшебно, любовно, безгрижно,
Неограничено, необяснимо, истинско.
Мое собствено, ничие друго.

Антон

2010-07-01T12:30:00.002+03:00

Помня го сякаш беше вчера.Плътните му устни рисуваха мечти по скулите ми, а дясната му ръка нервно търсеше копчетата на новите ми дънки.Бях хлапе.Истинско хлапе, което си мислеше, че щом мъжете целуват, значи непременно обичат.

Всички изпитваха страх от него.Отвратителен тип, за който се носеха градски легенди.Противно арогантен, нагъл и безцеремонен. Обичах умението му да преглъща трудните неща със завидна лекота и мразех обожанието в очите на жените, които го гледаха.Малки, невзрачни женички...с букли, скапано изрусени, с евтини потници и бижута -менте.Мислеха сe за принцеси, а всъщност бяха евтини курви, които му духаха по тоалетните на заведенията.

В петък вечер ходехме на „Кораба” – малка, задушна дискотека в която се побираше целия град.Едни ловуваха, други ревнуваха, а трети се натискаха по сепаретата.Ние с него винаги се отделяхме от компанията.Сядахме в най-тъмния ъгъл на дискотеката и си говорехме с часове.Подреждаше всеки непослушен мой кичур и говореше дълго, без да отмества очи от моите:
- Някой ден ще бъдеш много щастлива, моето момиче – казваше ми – ще имаш съпруг, който е замесен от твоето тесто.Ще е красив, богат и ще те обича много.Нали за такива мъже мечтаете всички жени?Ще вечеряте всяка вечер точно в седем на голямата бяла маса, планирайки отпуските си.Децата ти ще са прекрасни, ще остарявате в мир и тишина.Ще бъдеш много щастлива, моето момиче.

Не исках да го слушам.Всеки път едно и също.Прекъсвах го с въпроса –
„ А, аз и ти?”, макар да знаех наизуст какво ще ми отговори.
- Такова нещо няма, моето момиче.Твоето и моето име не могат да стоят в едно изречение.Това е като олиото и водата – нали се сещаш, не могат да се смесят.Баща ти по-скоро би си отрязал ръцете и краката отколкото да те даде на мен.Но ти един ден ще бъдеш много щастлива...Помни ми думата!

Натъжаваха ме думите му.И по детски наивно се опитвах да го убедя, че нещата няма да бъдат така.Не ми отговаряше.Само отпиваше от уискито с лед и ме придърпваше към себе си.Целуваше се грубо и понякога забиваше твърде силно пръстите си в кожата ми.Оставяше следи.По кожата и в очите ми.Защото някъде дълбоко в мен бях убедена, че е прав, просто отказвах да го приема.Това е ненормално състояние.Знаеш нещо и въпреки това търсиш куп глупости, които да те убедят, че истината не е истина.Като удавник за сламка.

Обожаваше ме, или поне така изглеждаше.Слушаше всяка моя дума с небивал интерес.Сякаш попиваше каквото може от мен.Колкото му дам.Жива вода в чаша от тънко блестящо стъкло.Такава бях.Свят до който никога преди не се беше докосвал.И ме беше научил да се наслаждавам на мига.Без бъдеще.От днес за утре.

В онази нощ беше толкова различен.Сякаш подивял.Ръцете му бродираха мръсни пътища по мен.Прашни и кални.Такива, които те водят към нищото, но ги вървиш.Усещах дъха му по цялото си тяло.И онези ръце...толкова припряни и така непознати.
- Обичам те – шепнеше запъхтяно в ухото ми – но знаеш, че няма да ни позволят да бъдем заедно.Начинът е само един – трябва да забременееш.Искам да имам дете от теб.Тази нощ...да го направим сега.Така всичко ще се нареди, повярвай ми, моето момиче!Всичко ще бъде наред, само ме послушай!

За миг се замислих дали не е прав?Дали наистина само това беше начинът?Дали го исках?И дали си заслужаваше цената, която щях да платя.Съзнанието ми прехвърляше трескаво всякакви варианти, докато той разкопчаваше копчетата на дънките ми.Пречеше ми да мисля.Издърпвах ръцете му, за да спечаля още няколко секунди, но след миг отново бяха там.Пред очите ми препускаше филмова лента – баща ми... майка ми... ужасът в очите им когато им кажа... той до мен... аз в бяла рокля с огромен корем... близките ми на сватбените снимки - малко притеснени, вместо щастливи...дете заченато на площадката между 25 и 27 блок....Ужас, след ужас, след ужас.

Отблъснах го рязко от себе си.Не каза нито дума, но се кълна, че имаше искри в очите.Изминаха няколко секунди дълги като часове...без думи.Гледах очите му и не разбирах как хората стават толкова различни.Още няколко секунди....всичко започна да изтива и да избледнява.Не беше той, не бях аз, не беше хубаво, не беше познато.Всичко стана тъмно, грозно и чуждо.Не помня как съм влязла във входа и как съм извървяла стъпалата до дома ми, помня само, че бях свободна.

Оттогава изминаха десет години, а той не ми е проговорил.Когато ме види се обръща на другата страна, не ме познава, не ме вижда и не ме чува, когато говоря с приятелите му.Веднъж просто получих покана за приятелство във Facebook от него.Понякога късно вечер получавам съобщения в чата: „6te mi izprati6 li krava za fermata”, „trqbva mi edin piron”...Има стотици съседи, все едно не може да поиска от някой друг.Отговарям с „ОК” и неизказаните думи не спират да се множат, за сметка на казаните.На другия ден отново не ме познава.

За толкова много време не успях да разбера какво всъщност бях аз за него – готино гадже, любов някаква, инкубатор за бъдещите му деца или билет за по-добър живот.Довечера ще го попитам в чата на Facebook.

Толкова просто

2010-03-22T10:48:00.010+02:00

Всъщност нещата са много прости.Животът е много прост, стига да откриеш смисъла.А той е само един и си заслужава цялата борба, която си водил.Всяка трудност, всяка сълза, всяка капка кръв и капка пот, всяка болка, всеки отчаян вик, всяка кракча напред и тези назад, всяка безсънна нощ и всяка отправена молитва нагоре в небето.

Смисълът...няма смисъл.Има щастие.Несравнимо, неописуемо, неповторимо.Само тогава когато държиш тези две малки ръчички в своите ръце...Толкова е просто.

И ето идвам...бавно стъпвам....

2010-01-07T16:05:00.003+02:00

Търъдъдъъъъм...домъкнах се.Гузна, по-гузна, най-гузна.Прочетох си преди малко всички гневни мейли и в момента съм по-ниска от тревата.Не съм ви забравила, бе хора, нито съм зачезвала някъде.И скайпа си пускам, ама предимно по нощите.Просто не мога да напиша каквото и да било, за това се скатавам в ъгъла и се срамувам.Честно ви казвам - нищо не излиза.Като си спомня едно време какво писане в несвяст падаше, чак се чудя какво толкова ме промени и какво се случи, че помен няма от добрата, стара Принцеса.Понапъвам се от време на време, но уви...получава се едно голямо нищо.Та за това не ви занимавам.

Иначе колкото да не е без хич, ще се похваля, че от 1-ви януари, та чак до сега съм много горда със себе си - не пуша от 1 година.Благодаря, благодаря.Голяма борба падна, казвам ви.Че и още пада.От време на време ме плясва мерака да опъна една хубава, бяла джигара, ама нали съм инат до мозъка на костите си, бързо я сритвам тая мисъл от главата си.Важно е да не се подадеш първите 2-3 минути като те тресне мерака, после нещата се успокояват и започваш да мислиш с главата си (то това се отнася не само за цигарите).

Друго май нямам какво да кажа...Отивам да изям една филия с лютеница (мама ми я прати) и като сътворя нещо "гениално" бих могла да ви го поднеся евентуално.Ама само евентуално.И при условия, че обещаете да не сте много критични, отлично съм запозната с факта, че изгубих тренинг.
Айде до нови срещи!

Неделно...

2009-12-15T11:40:00.001+02:00

Неделя.
Заровил си ръцете си дълбоко в косите ми.
Правим сутрешен секс.
Всъщност не знам дали знаеш, но никога не съм обичала секса сутрин.
Но пък обичам очите ти.
Искам всяко следващо дете, което ще ти родя да ги има.
И твоите дълги мигли.

Неделя.
Пия фреш от морков и ям ябълки.
Кафе не пия.Цигари не пуша.Вече 26 дни.
Погледа ми е забит в теб.
Всъщност не знам дали знаеш, но никога не съм харесвала прическата ти.
Но пък обичам начина по който се опитваш да си сериозен, докато умираш от смях.

Неделя.
Обичам да те смазвам на корта.
Не, бекхенда ми не е извънзем.
Тенис-полата ми е извънредно къса.
Всъщност не знам дали знаеш, но си много красив когато губиш.
И истински ме вбесява начина по който държиш ракетата.
Неправилен е.Точно като носът ти.

Неделя.
Любимият ти италиански ресторант.
Засукана паста и голяма салата с моцарела.
Всъщност не знам дали знаеш, но италианската кухня ме кара да надебелявам.
Италианският език ме изнервя.
Моцарелата е отврат.
Но пък те обожавам докато се храниш.
По дрехите ти винаги мога да позная каква точно паста си ял.

Неделя.
Целувки по врата ми.
От твоите.
И зюмбюли в ръцете ми.
Всъщност не знам дали знаеш, но никога не съм харесвала зюмбюли, лалета, маргарити и тем подобни.
Евтини са.И не ми отиват.
Но обичам начина по който дишаш.
Равномерно.
Неделя.
Отиваш ми.
Аз на теб също.
Всъщност не знам дали знаеш, но винаги съм мразила черните ти вратовръзки.
Точно колкото ти ненавиждаш огромните ми черни очила.
Но обичаш бледо розовите ми устни.
Когато ги вкусиш.

Неделя.
Звукът на телевизора е твърде висок.
Не чувам собствените си мисли.
Конеца между зъбите ми е винаги един и същ.
И прозрачната бутилка вода на нощното шкафче.
Всъщност не знам дали знаеш, но те обичам.
Въпреки, че никога не сме сами в леглото.
Точно в средата между нас има някой – или Кафка, или Тери Пратчет.

Не им казвай

2009-12-02T18:27:00.001+02:00

Тихо, не им казвай, че те познавам на пръсти
когато стоя на предната седалка до теб
в черна рокля - последният нужен детайл
към костюмът, вратовръзката и колата ти
В черно.
Когато сме тайна и никой не ни вижда.

Докато едната ти ръка е на волана,
другата прави пътека по бедрото ми.
Поглъщам неправилният ти профил,
а онези, които те искат са толкова много
и не знаят, че аз съм тази която преди години счупи носът ти
с топката...
И сега е крив.

Тихо, не ме издавай...
за милионите пъти когато плъзгам език по врата ти...
и начинът по който целувам трапчинката на лявата ти буза...
Само защото всички други устни болят мъчително
И по някакъв извратен начин
нещата губят смисълът си.
Когато не си ти.
Когато не съм аз.

Както когато правим секс в колата ти
и имам огромни синини по кожата,
Миглите ти са дълги, рисуват по лицето ми
красиви слънчеви картини,
като срамежливата ти усмивка.
Тялото ми е канелено и се поти
заради коженият салон,
а ти винаги започваш да ме крадеш
целувайки раменете ми.

Не им казвай, че имаме такива нощи,
когато никой не ни вижда
с пияна обич в очите ни,
обречени на дълги разходки по празните софийски улици
чак до Бъкстон
където и тази нощ ще крещя в ръцете ти
докато забиваш прозрачните си очи в моите.
След като съм се смяла на нескопосаният ти английски
и ти говоря на испански, за да не ме разбираш.

После да стоя боса в нощта
на ледените плочки на терасата ти.
С вдигнати очи към небето
и кърваво червени устни,
загледана в Луната.
Докато стоиш плътно зад мен,
обгърнал цялото ми същество в ръцете си
защото всичко има смисъл
когато небрежно изстрелваш "обичам те"

Да потънем в мълчание,
за да чуе Бог молбите ни
и да ни дари с новият живот.
От теб и мен.
Шшшт, тихо...не им казвай.
Ще ни чуят.
Ще ме вземат
Или ще вземат теб.
Не им казвай и ме пази.
Само за теб.
Само за мен.

Happy birthday to me

2009-11-19T07:24:00.003+02:00

Дааам.Днес имам рожден ден.Известно време след като навърших двадесет и няколко, рождените дни спряха да ме радват и рязко започнаха да ме депресират, но преди малко, отваряйки очи, бях твърдо решена да се науча отново да се радвам като дете на рожденният си ден.Нищо, че остарявам, по-важно е, че помъдрявам...което естествено не е най-готината утеха, но все пак е някаква.

Плана ми за невероятният екстаз до който трябваше да ме доведе днешният ми рожден ден тъкмо беше на път да проработи, когато току що осъзнах, че това най-вероятно ще се окаже най-тъпият и самотен рожден ден, който някой, някога е преживявал.По стечение на обстоятелствата се озовах трайно закотвена в бащината къща някъде там из Южна България, при това съвсем сама – любовта както винаги е далече и работи, семейството ми – също, приятелите ми всички до един са тръшнати от грип, а аз нямам никакво намерение да грипясам....изобщо скапана работа.

Та осъзнавайки какъв кошмарен рожден ден ми предстои днес, без любимите хора, без подаръци и без торта, реших че ще си направя кефа сама.Направих бърз план-график на кой да оставя за 30мин. малкият вързоп, който е трайно прикрепен към мен и как ще отида и сама ще си купя подарък – Ipod (от който имам отчаяна нужда, разбира се), но някакъв по-евтинджос, щото и без това им разказвам играта за няколко месеца.После пък ми мина гениалната идея, че ако джоба ми олекне с по-солидна сума за предполагаемият Ipod, бих била по предпазлива и грижовна към него и изпаднах в дълбок размисъл какъв точно да бъде – евтинджос или резачка.Тъкмо бях стигнала до някакво решение когато ми просветна, че е ужасно тъпо и отчаяно сам да си купиш подарък за рождения ден и сложих край на плана.

Ей сега, ако успея да се измъкна от къщи ще отскоча да си купя една торта от кварталната сладкарница, ще се прибера, ще си обуя пантофите и любимата пижама и ще си празнувам цял ден из къщи пред телевизора и компютъра.Ще се нахраня до безобразие с торта и спагети и ще си сложа ролки.Свещи няма да си купя.
Честит ми 27-ми рожден ден! Пожелавам си единствено здраве – за мен и за всички хора без които не мога.Подаръци и пожелания приемам с най-голямо удоволствие на адрес: ул.„В двореца съм сама”, № 1

Приказка за една площадка

2009-11-16T13:50:00.002+02:00

Имало едно време една принцеса.Тя се родила и израстнала в дворец насред Южна България.Пред двореца, имало площадка, където принцесата се събирала с приятелките си от съседните царства и играели на ластик и гоненица.Там, на площадката, се събирали и момчетата от съседните царства, които били с десетина години по-големи.Принцесата обикновено не ги забелязвала, както и те нея.Освен едно от момчетата.То било красиво и имало най-зелените очи на света.Всеки път когато идвало на площадката с приятелите си, момчето впервало очи в принцесата и не ги откъсвал с часове.Много дни наред...

Така минавало времето на площадката и принцесата, приятелките й и момчетата растяли.Вече нямало ластик и игри на гоненица.Момичетата започнали да се събират на площадката, за да си говорят за момчета, а момчетата играели карти и пиели бира.Момчето порастнало и останало без баща.Майка му била стара и болна и едвам ходела.Той се грижил за нея и продължавал да не откъсва очи от принцесата, а принцесата му отвръщала.Тогава момчето започнало да върши някои забранени неща и получило условна присъда за кражба.Превърнало се в лошото момче на царството и една нощ пило много алкохол, набило друго момче и отишло в затвора да си излежи и двете присъди.

Дните минавали и принцесата растяла.Превърнала се в красиво младо момиче с тъмни, дълги коси.Започнала да носи високи токове и да гримира лицето си.Учела в най-престижното училище и на 17 години говорела три езика.Баща й – царят, й осигурявал всичко и нищо не й липсвало.От нея искал единствено да завърши с отличие гимназията, след което да завърши "право".Дните се изтъркулвали, принцесата отдавна била забравила за момчето, а площадката си била все същата – между съседните царства на момчетата и момичетата, но вече двете групички били едно цяло.Принцесата, момичетата и момчетата от площадката били неразделни.Били пет момичета и четири момчета, петият от момчетата все още бил в затвора.Станали истински приятели, които не можели и миг един без друг.Момчетата били значително по-големи и родителите на момичетата ги пускали на дискотека с каляската, единствено ако и момчетата били с тях.Момчетата понякога говорили за момчето със зелените очи...липсвало им и го чакали с нетърпение да се завърне, но принцесата отдавна била забравила как изглежда той и как я е гледал някога.

Вечер преди да отидат на дискотека, се събирали на площадката и тогава тръгвали заедно.И онази нощ било така.Принцесата се появила последна и още преди да се прилижи, забелезяла, че нещо не е както обикновено. Момчетата били пет вместо четири.Тогава видяла онези зелени очи, които помнела от детството си.Цяла нощ тя и момчето не откъснали очи един от друг.После той я целунал...на площадката...миг преди да се прибере в царството си и тихо й прошепнал, че я чакал години наред да порастне.

От този миг между тях пламнала любовта.Били като наркотик един за друг.Били двете половини на едно цяло.Прекарвали часове заедно на брега на река Марица, която минавала през царството.Там, сгушени един в друг им било достатъчно само да са близо един до друг.Само така усещали, че са щастливи.Потъвали един в друг и не обръщали внимание на света около тях.Света, в който тяхната свята любов била забранена.Защото тя била принцеса – дъщеря на богатия цар, а той бедният престъпник в царството.Вечер принцесата чакала царя и царицата да заспят и се измъквала тихо на вън, за да бъде с момчето.Целувала го по цели нощи на площадката и после пак тихо се промъквала в царството си.

Така времето летяло неусетно и принцесата и момчето със зелените очи се обичали все по-силно и по-силно.Но една нощ царят разбрал.Разгневил се много, грабнал на ръце принцесата, събрал два куфара с дрехи, качил я в каляската и я отвел през девет царства в десето – там където никой нямало да я намери.Оставил я там царя с много стража и й казал, че няма да я върне обратно докато не забрави момчето.Никой не знаел къде е принцесата.

Месеци наред момчето плачело, защото си мислило, че принцесата е избягала от него, защото е спряла да го обича.Страдало много и се опитвало да я намери, но никой никога не казвал къде е тя.После започнало да я мрази, да я ненавижда и да я проклина, за това, което сторила с него.Накрая решило да замине през девет царства в десето, където никога повече няма да зърне измамните очи на принцесата.И така момчето се качило на първият самолет за Испания.

След като разбрал, че опасността е заминала за Испания, царят върнал принцесата в царството.Тогава тя започнала да прави всякакви опити да се свърже с момчето.Но всеки път когато момчето си вдигало телефона и чувало гласа й, затваряло.После сменяло номера.

Изминала година.Принцесата изплакала реки от сълзи.Вече знаела, че момчето не я обича, но поне искала да му каже истината, за да спре да я мрази.Един ден се качила на самолета и отишла в Испания.Седнала на една пейка пред дома му и започнала да го чака да се прибере от работа.След 4 часа го видяла да се задава от ъгъла.Но не бил сам.Момчето, което вече се било превърнало в мъж, вървял до бременната си приятелка.Принцесата избухнала в сълзи и си тръгнала, без да я види той.Това бил краят.Принцесата го преживяла много тежко – спряла да се храни и се превърнала в сянка, но както знаем всички, времето лекува всякакви рани.

Изминали няколко години.Принцесата започнала да учи право, както царят искал и поела в ръцете си бизнеса на царството.След мъжа със зелените очи, тя имала много любови, но никоя не била толкова силна както онази.После срещнала най-красивият и добър мъж в царството, оженили се и вдигнали приказна сватба.Три дни яли, пили и се веселили.Животът на принцесата с принца бил приказен.Били много щастливи и имали всичко.

Един ден докато принцесата готвела на терасата на царството си, видяла че пред съседното царство, спира красива каляска с испанска регистрация.От нея излязал мъжа със зелените очи и първото нещо,което направил било да погледне към царството на принцесата.Сърцето на принцесата спряло.Изпитала онази силна болка, която я пронизвала толкова много пъти.Приискало й се веднага да изтича и да го прегърне.В този миг, обаче видяла съпругата му и красивото им малко дете.Не го направила.Но след известно време, когато разбрала, че мъжът със зелените очи няма да заминава повече и цял живот ще живее срещу терасата на принцесата, принудила баща си – царят, да му разкаже истината.Царят разказал на момчето какво е сторил със сълзи на очи.Само че някои истини, трябва да се казват на време, иначе става прекалено късно за тях.Нали така?

Днес принцесата и мъжът със зелените очи пак се виждат на площадката, между неговото и нейното царство,защото детето на принцесата, обича да си играе с неговото дете.Мъжът не спира да гледа принцесата и понякога, когато никой не ги вижда я целува по носа и й прошепва, че никога не е спирал да я обича.Понеже царството в Южна България в което се случи тази история, е малко, понякога принцесата и мъжът се озовават в едно и също заведение.Когато принцесата отива до тоалетната, той я следва.Тогава я притиска силно до себе си.Без да говори.Просто я притиска и се опитва да я вдиша.За да бъде винаги с него.Без да ги вижда никой и без никой нищо да знае.Друг път когато принцесата танцува в заведението, мъжът я пронизва със зеленият си поглед, а тя иска само един миг, в който да нацелува очите и устните му.
Но за всичко това е прекалено късно.

Познавате ли принцесата от тази съвременна приказка, която ви разказах?.Приказка за една площадка и една принцеса.И едни зелени очи, които останаха неизживяни.Моята приказка.Ако я познавате, ще ви кажа, че любовта не пита кой е богат и кой е беден, не пита дали сте подходящи един за друг, нито се събразява с прослойките в обществото.Тя просто идва.А когато дойде, никой няма право да й пречи.Каквото и да му струва.

Никога заедно

2009-11-13T11:20:00.002+02:00

Те са тайна.Тя и той са красива, влюбена тайна.Много красива влюбена тайна.Обичат се тайно – на глътки и в откраднати мигове.По много.И все повече.Не, това не е история в която те двамата са невъзможни заради халки по безименните пръсти.Те са разделени заради различните светове в които са се родили – света на известните и света на обикновените хора.Тя няма място в неговият свят.Той няма място в нейният свят.

Нощ е, а тя тича надолу по стълбите в червена рокля и подредена коса.И тази нощ ще го обича тайно.Той я притиска силно до себе си, сякаш не иска никога да я пусне да се върне обратно в нейният свят.Тя го целува обезумяла, сякаш е забравила, че до скоро го е виждала единствено от сивия телевизор в хола й.Забравили са всичко, което ги разделя, забравили са кое трябва и кое не трябва и само принадлежат един на друг.И се обичат.До утре.
А утрото е болезнено.Тя си тръгва, а той я изпраща със сълзи.Не иска да я пусне да си тръгне, но и не може да я накара да остане.Той я целува за последно преди слънцето да ги види и закача диамант на врата й.Парещ диамант, който вместо него да отиде с нея в нейният свят и да разкаже на всички колко много я обича той.Тя го целува за последно преди слънцето да ги види и оставя пареш белег на врата му.Белег, който да разказва на неговият свят, че нея я има и го обича...някъде там...далече...в друг свят.

Вали дъжд, а тя е вперила синият си поглед в тъмнината на прозореца.Чака да види неговият син поглед.За да я обича тайно и тази нощ.Той нахлува бързо в дома й, както нахлу бързо в света й.Побързва да я целуне, преди да е полудяла.Играят безумна игра на невъзможна любов.Очите й блестят, а ръцете му парят.Не знаят кои са и какво са.Знаят само, че не могат един без друг.До утре.
А утрото е болезнено.Той си тръгва, а от нея се отделя сълза.Тя не може да го пусне да си отиде, но и не може да го задържи при себе си.Целува го за последно преди слънцето да ги види и отставя нарочно червеното си червило по ризата му.Червеното й червило Шанел, с което той толкова много я харесва.Оставя го, за да разкаже на всички в неговият свят, че снощи го е обичала тайно.Той я целува за последно преди слънцето да ги види и оставя парфюма си навсякъде по нея.Нарочно. Кожата й, косата й, ръцете й, устните й – всичко мирише на него.Оставя го, за да разкаже на всички в нейният свят, че някъде там, в друг свят, го има него, който е изгубил разсъдъка си по нея.

Те излизат един след друг и никога задено.Карат различни коли и никога заедно.Сядат в ресторанта един след друг, на различни маси, един срещу друг и никога заедно.Слизат един по един от самолета и не се поглеждат дори.Тя крие него, а той крие нея.Той я ревнува и тя ревнува него.Танцуват един за друг и никога заедно.Понякога е невъзможно, но те намират сили да се обичат.Радват се на детето си поотделно и никога заедно.Плачат, радват се и дишат заедно, но на вън са непознати, един след друг и никога заедно.

Те избраха да се обичат тайно и да не бъдат никога заедно...за да остане любовта им само тяхна...за да остане любовта им вечна...за да остане любовта им истинска.

...червеното ми червило Шанел и тази сутрин е върху ризата ти...