Дааам.Днес имам рожден ден.Известно време след като навърших двадесет и няколко, рождените дни спряха да ме радват и рязко започнаха да ме депресират, но преди малко, отваряйки очи, бях твърдо решена да се науча отново да се радвам като дете на рожденният си ден.Нищо, че остарявам, по-важно е, че помъдрявам...което естествено не е най-готината утеха, но все пак е някаква.
Плана ми за невероятният екстаз до който трябваше да ме доведе днешният ми рожден ден тъкмо беше на път да проработи, когато току що осъзнах, че това най-вероятно ще се окаже най-тъпият и самотен рожден ден, който някой, някога е преживявал.По стечение на обстоятелствата се озовах трайно закотвена в бащината къща някъде там из Южна България, при това съвсем сама – любовта както винаги е далече и работи, семейството ми – също, приятелите ми всички до един са тръшнати от грип, а аз нямам никакво намерение да грипясам....изобщо скапана работа.
Та осъзнавайки какъв кошмарен рожден ден ми предстои днес, без любимите хора, без подаръци и без торта, реших че ще си направя кефа сама.Направих бърз план-график на кой да оставя за 30мин. малкият вързоп, който е трайно прикрепен към мен и как ще отида и сама ще си купя подарък – Ipod (от който имам отчаяна нужда, разбира се), но някакъв по-евтинджос, щото и без това им разказвам играта за няколко месеца.После пък ми мина гениалната идея, че ако джоба ми олекне с по-солидна сума за предполагаемият Ipod, бих била по предпазлива и грижовна към него и изпаднах в дълбок размисъл какъв точно да бъде – евтинджос или резачка.Тъкмо бях стигнала до някакво решение когато ми просветна, че е ужасно тъпо и отчаяно сам да си купиш подарък за рождения ден и сложих край на плана.
Ей сега, ако успея да се измъкна от къщи ще отскоча да си купя една торта от кварталната сладкарница, ще се прибера, ще си обуя пантофите и любимата пижама и ще си празнувам цял ден из къщи пред телевизора и компютъра.Ще се нахраня до безобразие с торта и спагети и ще си сложа ролки.Свещи няма да си купя.
Честит ми 27-ми рожден ден! Пожелавам си единствено здраве – за мен и за всички хора без които не мога.Подаръци и пожелания приемам с най-голямо удоволствие на адрес: ул.„В двореца съм сама”, № 1
Плана ми за невероятният екстаз до който трябваше да ме доведе днешният ми рожден ден тъкмо беше на път да проработи, когато току що осъзнах, че това най-вероятно ще се окаже най-тъпият и самотен рожден ден, който някой, някога е преживявал.По стечение на обстоятелствата се озовах трайно закотвена в бащината къща някъде там из Южна България, при това съвсем сама – любовта както винаги е далече и работи, семейството ми – също, приятелите ми всички до един са тръшнати от грип, а аз нямам никакво намерение да грипясам....изобщо скапана работа.
Та осъзнавайки какъв кошмарен рожден ден ми предстои днес, без любимите хора, без подаръци и без торта, реших че ще си направя кефа сама.Направих бърз план-график на кой да оставя за 30мин. малкият вързоп, който е трайно прикрепен към мен и как ще отида и сама ще си купя подарък – Ipod (от който имам отчаяна нужда, разбира се), но някакъв по-евтинджос, щото и без това им разказвам играта за няколко месеца.После пък ми мина гениалната идея, че ако джоба ми олекне с по-солидна сума за предполагаемият Ipod, бих била по предпазлива и грижовна към него и изпаднах в дълбок размисъл какъв точно да бъде – евтинджос или резачка.Тъкмо бях стигнала до някакво решение когато ми просветна, че е ужасно тъпо и отчаяно сам да си купиш подарък за рождения ден и сложих край на плана.
Ей сега, ако успея да се измъкна от къщи ще отскоча да си купя една торта от кварталната сладкарница, ще се прибера, ще си обуя пантофите и любимата пижама и ще си празнувам цял ден из къщи пред телевизора и компютъра.Ще се нахраня до безобразие с торта и спагети и ще си сложа ролки.Свещи няма да си купя.
Честит ми 27-ми рожден ден! Пожелавам си единствено здраве – за мен и за всички хора без които не мога.Подаръци и пожелания приемам с най-голямо удоволствие на адрес: ул.„В двореца съм сама”, № 1